Тя беше създадена, за да радва хората, да им носи успокоение и отмора. Тя беше единствена и неповторима. Когато майсторът я създаваше избра червеният цвят, защото до него белите пухкави балончета изглеждаха като меки облаци при залез слънце. Да, ваната беше червена, красива, голяма, удобна и чакаше новият си собственик. В магазина купувачите плахо я обикаляха и гледаха с обожание. Някои се престрашаваха и дори протягаха разтрепераните си пръсти към нея и ги плъзгаха бавно по гладката студена повърхност. Но после си тръгваха, защото тя беше прекалено скъпа за тях.
Един ден дойде момиче, хареса червеното бижу и убеди с лекота родителите си да й я купят. Ваната беше щастлива - най-после щеше да изпълни предназначението си и да радва хората. Възбудата от предстоящото приключение беше толкова голяма, че тя стана още по-червена и още по-хубава. Хората в магазина не можеха да отлепят очи от нея.
Опаковаха я, пренесоха я в новият й дом и я монтираха. Беше готова за употреба и започна да чака новата си собственичка. Часовете минаваха, а от нея нямаше и следа. Вечерта дойдоха прислужничките, измиха ваната и я напълниха за господарката си. Сипаха във водата пяна и червеното бижу започна да прави балончета. Те ставаха все повече и повече и образуваха голяма, бяла и пухкава пяна, която покри ваната като снежна пелена. Светлината в банята се промъкваше през тази пелена и я оцветяваше в различни нюанси. Ваната беше толкова щастлива - от кога чакаше този момент.
Момичето дойде и се потопи вътре. Топлата вода нежно обгръщаше тялото й и го галеше. Тя се отпусна и постоя 20 мин., след което излезе и не се върна. Бижуто остана разочаровано и реши, че не се е справило с мисията си. Дойдоха прислужничките и го изчистиха. На следващият ден вечерта ваната отново бе напълнена и посетена от господарката си за 20 мин., след което отново беше сама. Тя още повече се натъжи. Посещенията продължиха цяла седмица и всеки път на двадесетата минута момичето се изправяше и излизаше от ваната. А тя ставаше все по-тъжна. Докато на осмия ден господарката не се появи. Ваната стоеше напълнена и в очакване, но оставаше сама. След няколко часа дойдоха прислужничките и я почистиха. И това започна да се повтаря всеки ден. Ваната винеше себе си за случилото се, но един ден чу прислужничките да си говорят. Те обсъждаха колко е разглезена и презадоволена младата господарка. Получава всичко и не го оценява. Беше се наситила на ваната, но всяка вечер ги караше да я пълнят и приготвят с ароматна пяна и масла и после се отказваше да я използва. Жените не можеха да повярват защо не иска да се потопи в тази невероятна вана. А водата? Толкова много вода се изхвърляше на вятъра. Те знаеха, че няма нищо вечно и един ден (и благодарение на тяхната господарка той наближаваше) нямаше да има вече вода за пиене и за къпане. Нямаше да има вода изобщо. Те го осъзнаваха, но нищо не можеха да направят. Бяха виждали как богаташките семейства разхищават това природно богатство. Те не спираха водата от чешмата, докато си миеха зъбите, сменяха водата в басейна през ден (без никой от тях да е плувал там), миеха си колите всеки ден (а те рядко излизаха от гаража)....... и още толкова много подобни разхищения. Но тях нямаше кой да ги научи на това. А колко хубаво щеше да бъде още от детската градина да им показват филмчета и да ги учат как трябва да се грижат за своята природа и богатствата й. Колко хубаво и полезно щеше да бъде...
