Е вропейският съюз задейства процедура при прекомерен дефицит срещу България поради грубо нарушаване на фискалната дисциплина през 2026 г. Това става ясно от официалното предложение на Европейската комисия и последвалите извънредни препоръки на Съвета на ЕС относно икономическите, социалните и бюджетните политики на страната. Въпреки активираната по-рано „военна клауза“ за дерогация, позволяваща по-високи разходи за отбрана, София е изпуснала контрола над публичните финанси. Основната причина: необосновано и структурно раздуване на заплатите в държавния сектор и социалните плащания без осигурени трайни приходи. Брюксел алармира, че ако не се предприемат спешни реформи в данъчната система, енергетиката и борбата с корупцията, фискалната устойчивост на България в средносрочен план е сериозно застрашена.
(Във видеото: ЕК препоръча България да бъде поставена в процедура по свръхдефицит. Какви санкции ни грозят)
ЕК официално препоръча процедура срещу България за прекомерен дефицит
Пътят към наказателната процедура: Как България изпусна дефицита
Рамката за икономическо управление на ЕС, заложена в Регламент (ЕС) 2024/1263, има ясна цел – стабилни публични финанси и предотвратяване на прекомерни дефицити чрез механизмите на Европейския семестър. България обаче е нарушила поетите ангажименти.
През юни 2025 г. Съветът на ЕС одобри националния средносрочен фискално-структурен план на България (2025–2028 г.), който изискваше строго ограничаване на нетните разходи:
- 6,2% максимален ръст за 2025 г.
- 4,9% за 2026 г.
- 4,4% за 2027 г.
- 4,0% за 2028 г.
Реалността обаче се оказа различна. През 2025 г. нетните разходи в България са скочили шоково с 12,3%, което е отклонение от цели 2,1% от БВП на годишна база. Дори като се приспадне гласуваната през юли 2025 г. гъвкавост за отбранителни нужди по националната клауза за дерогация (във връзка с войната на Русия срещу Украйна), кумулативното отклонение за 2025 г. остава 1,4% от БВП.
ЕК ще публикува доклада си за свръхдефицита на България
За 2026 г. се прогнозира нов ръст на нетните разходи от 5,5%. Така кумулативното отклонение за двете години (2025–2026 г.), с отчитане на отбранителния бонус, достига опасните 1,6% от БВП.
Черните цифри от пролетната прогноза на ЕК
Данните на Евростат показват бързо влошаване на показателите:
Дефицитът: Увеличил се е от 3% през 2024 г. на 3,5% от БВП през 2025 г. Пролетната прогноза на Комисията от май 2026 г. вещае пагубните 4,1% за 2026 г. и 4,3% за 2027 г.
Държавният дълг: Скочил е драстично от 23,8% (края на 2024 г.) до 29,9% от БВП в края на 2025 г., главно заради масирани капиталови инжекции в Българския енергиен холдинг (БЕХ) и Българската банка за развитие (ББР). Очаква се дългът да набъбне до 32,3% през 2026 г. и да достигне 35,5% през 2027 г.
Икономически ръст и инфлация: Реалният ръст на БВП се забавя от 3,1% през 2025 г. на 2,5% през 2026 г. и 2,2% през 2027 г. В същото време инфлацията остава висока – 4,2% за 2026 г., преди евентуално да спадне до 2,6% през 2027 г.
На 3 юни 2026 г. ЕК прие доклад по член 126, параграф 3 от ДФЕС, който отсече: България НЕ изпълнява критерия за дефицит. Последва официално решение на Съвета на ЕС за откриване на процедура при прекомерен дефицит с цел незабавно прекратяване на тази ситуация.
Капанът на плоския данък, застаряването и сивата икономика
Брюксел отправя сериозни критики към фундаменталната структура на българската икономика. Страната е изправена пред двойно предизвикателство – спасяване на фискалната устойчивост и спешна реформа на данъчната система.
Критиката на Брюксел: Плоският данък от 10% върху доходите, прилаган без никакъв необлагаем минимум, води до регресивно разпределение на данъчното бреме. Парадоксално, но лицата с високи доходи плащат малко по-нисък данъчен клин от тези с ниски доходи.
В същото време данъчните приходи като дял от БВП в България остават значително под средните за ЕС нива. Това ограничава възможностите на държавата да финансира качествени публични услуги и ключови инвестиции. Ситуацията се усложнява от огромния обем натрупани данъчни задължения и факта, че България продължава да има една от най-големите сенчести икономики в целия Европейски съюз.
ЕК предупреждава, че досегашната практика – увеличаването на пенсиите (включително автоматичните индексации) и заплатите в публичния сектор (особено в отбраната и сигурността) да се финансира чрез „ad-hoc“ или краткосрочни мерки – подкопава предвидимостта на фискалната политика. На хоризонта предстои сериозен натиск:
Демографски срив: Застаряването на населението ще изисква трайно по-високи и дългосрочни разходи за пенсии и здравеопазване.
Глобална сигурност: Разходите за национална и колективна отбрана (вече достигнали 1,9% от БВП) ще продължат да тежат на бюджета.
Планът за възстановяване на финала, Кохезията напредва
На фона на фискалните проблеми, изпълнението на програмите по политиката на сближаване (ЕФРР, ЕСФ+, КФ) в България напредва добре, особено по отношение на подбора на проекти. Брюксел обаче настоява за ускоряване на реалното им изпълнение на терен.
Спешно трябва да се форсира работата по Фонда за справедлив преход (ФСП), тъй като крайният срок за изплащане на ресурсите изтича неумолимо в края на 2026 г. Държавата трябва бързо да разгърне и новите инвестиции, договорени по време на средносрочния преглед на фондовете, съгласно новите стратегически предизвикателства на Регламент (ЕС) 2025/1914.
Тъй като Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) навлиза в своя краен етап, от решаващо значение е България да запази и устойчиво да поддържа реформите, заложени в ПВУ. На 30 април 2026 г. София подаде своя отчет за напредъка, но скандално не предостави фискални данни за текущата 2026 г., което допълнително е засилило подозренията в Брюксел.
Административен блокаж, корупция и безвластие в съдебната система
Докладът на Комисията за България от 3 юни 2026 г. очертава тежка картина на институционална немощ. Публичната администрация страда от хроничен недостиг на капацитет, особено на местно ниво. България държи рекорда за най-нисък дял на държавни служители, участващи в учене през целия живот. Общините масово не могат да привлекат и задържат експерти за управление на европейските проекти, а фрагментираното планиране блокира регионалните стратегии. Въпреки че бизнесът и гражданите ползват цифрови услуги, административната сложност остава огромна, а оперативната съвместимост между ведомствата е мираж.
Още по-тревожна е ситуацията с върховенството на закона и борбата с корупцията по високите етажи:
Антикорупционната комисия: Правната рамка от 2023 г. не гарантираше политическа независимост и беше отменена през 2026 г., още преди да бъде назначено ново ръководство. Новият преработен закон все още чака одобрение в парламента.
Висшият съдебен съвет (ВСС): Органът за самоуправление на съдебната власт функционира с изтекъл мандат от далечната 2022 г. Това напълно делегитимира неговите решения и блокира избора на нов главен прокурор, което пряко спъва наказателните разследвания.
Инспекторатът към ВСС: Ситуацията там е още по-абсурдна – неговият мандат е изтекъл през 2020 г. и рискът от неправомерно политическо влияние остава критичен.
Бизнес средата е подкопана и от структурни слабости в публичните поръчки. Налице е опасен тренд на растящ дял на директно възлагани поръчки и процедури с единствен участник, както и рекорден брой провалени или анулирани договори. Регулаторните органи също са подложени на политически натиск и страдат от липса на независимост спрямо големите пазарни играчи, особено в енергетиката.
Енергиен шок: Скъп ток, въглищна зависимост и скрити субсидии
Енергийната система на България е изправена пред сериозни критики в контекста на новата стратегическа рамка на ЕК „Компас за конкурентоспособност“, залагаща на иновации, декарбонизация и сигурност. Цените на електроенергията на едро в България остават сред най-високите в целия ЕС.
Въпреки бума на соларни паркове, страната ни не развива вятърна енергия (наземна и офшорна). За да се намали зависимостта от въглищата, е необходимо спешно изграждане на батерийни комплекси за съхранение на енергия и модернизация на електроразпределителните мрежи. Трябва да се въведе и интелигентно измерване, за да могат цените на дребно за бита да реагират гъвкаво на пазарните сигнали.
Нуждата от разбиване на БЕХ
Брюксел настоява за радикална реформа в Българския енергиен холдинг (БЕХ). Структурата, която обединява както печеливши нисковъглеродни мощности (АЕЦ, ВЕЦ), така и губещи въглищни активи и мрежови оператори, е непрозрачна. Налице са сериозни опасения за незаконно кръстосано субсидиране на въглищния сектор. Органите на ЕС изискват операторите на преносни системи (ОПС) да бъдат отделени, за да се концентрират върху основната си дейност.
Енергийната бедност – структурен провал
България остава на дъното в ЕС по брой граждани, които не могат да отопляват домовете си адекватно. Вместо таргетирана помощ за най-бедните, държавата продължава да прахосва фискален ресурс за широки, нецеленасочени мерки:
Универсално ниски регулирани цени на тока на дребно.
Преференциални тарифи за когенерациите на топлофикациите, задвижвани с газ и въглища, чието премахване не е планирано преди 2030 г.
Подобни субсидии за изкопаеми горива изкуствено удължават живота на остарели технологии и блокират модернизацията. Спирането им би освободило огромен фискален ресурс за целеви социални помощи и реална декарбонизация.
Иновации на дъното: Науката остава изолирана
Системата за научни изследвания и иновации в България продължава да е в дълбока криза. Държавните и частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са далеч под средните за ЕС.
Въпреки приемането на Закона за научните изследвания и иновациите и създаването на нов съвет, липсва реално изпълнение. Институционалните мандати на университетите и научните институти са неясни, а дейността е концентрирана почти изцяло в София, което засилва регионалните неравенства. Връзката между академичните среди и бизнеса е прекъсната, а трансферът на технологии към малките и средните предприятия остава слабо развит. Брюксел е категоричен: без засилено финансиране и комерсиализация на научните резултати, икономическият напредък на страната ще остане блокиран.
Предизвикателството в цифри: Равносметката за България
| Показател |
2024 г. |
2025 г. | 2026 г. (Прогноза) | 2027 г. (Прогноза) |
| Реален ръст на БВП | - | 3,1% | 2,5% | 2,2% |
| Инфлация (ХИПЦ) | - | 3,5% | 4,2% | 2,6% |
| Бюджетен дефицит (% от БВП) | 3,0% | 3,5% | 4,1% (Кризис) | 4,3% (Кризис) |
| Държавен дълг (% от БВП) | 23,8% | 29,9% | 32,3% | 35,5% |
| Разходи за отбрана (% от БВП) | - | 1,9% | 1,9% | - |
| Ръст на нетните разходи | - | 12,3% (Препоръка: 6,2%) | 5,5% (Препоръка: 4,9%) | - |
