К огато говорим за качество и стил, традиционно обувките са "запазена марка" на Италия.
Сега обаче производителите се чувстват пряко застрашени.
Росано Солдини е президент на италианската асоциация на производителите на обувки. Според него през 2004 г. едва за една година, секторът е загубил 4 800 работни места.
"Тази година за шест месеца сме назад с 4 200, но се предвижда до края на годината загубите да са значително по-големи в сравнение с миналата година. Такова е положението в Италия, но и не само там", допълва Солдини.
Производителите в Европа общо са загубили около 25 хил. работни места. Това е проблемът. В Европа секторът на обувките и кожените изделия дава работа на над 280 хил. души.
"Мисля, че това е сектор, който заслужава да бъде пазен навсякъде в Европа", заключава Солдини.
Производителите очевидно са обезпокоени. Асоциацията, оглавявана от Солдини, изработи реклама с послание "I love Italian shoes."
От своя страна, собствениците на магазини за обувки не правят драма от китайската инвазия.
Според тях първоначалната еуфория към китайските стоки, които са с пъти по-евтини от италианските и европейските изобщо, е отминала и хората добре разбират кое е качествено и кое не.
Над френските обувки също са надвиснали облаци.
Групата "Стефан Килиан" бе подложена на съдебна ликвидация. Един от изходите за марката бе да бъде купена от компания, чийто основен акционер е от Китай.
В крайна сметка френският обувен производител попадна под крилото на швейцарска инвестиционна група.
Не само с обувките нещата стоят така. Оказва се, че доста неочаквани сектори са изправени пред китайската конкуренция.
Гийом дьо Кам обясни, че френския чесън също страда от това:
"Войната за чесъна е преди всичко война на цифрите. Със своите 30 хил. тона годишно производството във Франция трудно може да се изправи в международен план пред милионите тонове, произвеждани от Китай всяка година.
Китай изнася и за Франция, както и към Америка. 2 200 производители от югозападна Франция са притеснени и за позициите си на вътрешния пазар. От 2001 г. след влизането си в Световната търговска организация количеството чесън, което Китай може да изнася за Европа скочи от 12 на 14 хиляди тона годишно."
Освен това за азиатските производители е много лесно да заобиколят правилата. Все по-често френските пазари са принудени да приемат продукцията от Иран или Бирма.
Френските производители обвиняват китайските си конкуренти, че първо прекарват продукцията си през страните, където чесън не се произвежда, за да я реекспортират към ЕС.
Може би ахилесовата пета на френския чесън е неговата цена. Килограм от него струва към две евро. В същото време европейският вносител плаща едва 80 цента за същото количество китайски чесън.
Френските производители обаче изтъкват, че китайският чесън е пълен с пестициди, а френският вкус е несравним.
Доста българи все още предпочитат да купуват родно производство дрехи, но българските стоки намаляват сред морето от китайски.
Китайските са много по-евтини и това често се оказва определящо при покупката. Малко са хората, които обръщат етикета и гледат кой е производител. Според търговците от Китай могат да се вкарат и по-качествени неща, но трябва някой да ги купи.
В действителност, висококачествени китайски стоки се внасят.
Те са артикули на големите западни марки, които могат да се намерят сред стоките в магазините на бул. "Витоша".
Някои от предлаганите в тези магазини дрехи също се шият у нас, но на европейските пазари, те се конкурират с китайските. Така на практика българските производители са изправени в пряка конкуренция с китайските.
След като ЕС въведе ограничителни квоти за вноса на китайски текстил, българските производители влязоха в преговори с китайските и заявиха, че готвят съвместна стратегия за износ на дрехи в ЕС.
От Асоциацията на дружествата от леката промишленост у нас са разговаряли с китайски партньори и са се договорили за внос на евтини платове от Китай.
В последните години българската текстилна промишленост се оказа един от най-засегнатите браншове на леката промишленост, тъй като предприятията се принуждават да купуват материали и суровини от чужбина, при положение че те могат да се снабдяват с висококачествена суровина от България - лен, памук, коноп, вълна и коприна.
Пред 15 години обаче българските предприятия са разчитали на около 50% от местни суровини, докато тази цифра за памука, лена и конопа сега е под 20%.
Именно това накара в последните години текстилната промишленост да премине на производството на ишлеме
и се заговори за България като страната на ишлемето.
Противно на очакванията, че китайският внос ще потопи българските фирми, които шият на ишлеме, сега българските фирми ще използват китайски суровини, а Китай има полза от нас заради ограничените квоти.
Дрехите ще се шият в България и ще се изнасят на европейския пазар с етикет "made in Europe". Плюс за българските производители се явяват и по-близките разстояния, а и фактът, че българската текстилна продукция се слави с качество.
