Фарсът на таксиметровия протест

"България уби шофьор!". Нямаше такова вестникарско заглавие след таксиметровия протест в петък. За разлика от аналогичния повод преди 6 години, когато убийството на 3-годишния Пепи, син на таксиметров шофьор, провокира таксиметрова обсада на парламента. Тогава освен внушения "убийци" към тогавашните управляващи, имаше и заглавие "България уби дете!".

Преди 6 години, когато от стълбите на парламента главният секретар на МВР Славчо Босилков каза на шофьорите, че ще се срамуват за протеста си, когато разберат истината за случая (че убийца е майката), те за малко да не щурмуват сградата.

В петък, когато шефът на НСО Румен Миланов обяви от същите стълби, че убиецът е хванат и си е признал, шофьорите не само не се усъмниха в това, ами щяха да набият Волен Сидеров, който с мегафон ги убеждаваше, че МВР ги манипулира с набързо осигурена жертва извършител.

Преди 6 години тогавашният премиер Иван Костов стоеше лице в лице срещу ругаещите го шофьори. А думите му, че не може до всяко детско легло да се сложи полицай, пък и там е мястото на майките, възмутиха населението от Калотина до Калиакра.

В петък никой не се интересуваше къде е премиерът Станишев, нито пък някой се възмути на служебната му загриженост от Лондон, че "ще направим всичко възможно, за да засилим сигурността на гражданите, защото това е приоритет на правителството".

Преди 6 години таксиметровият протест - с неоценимата помощ на медиите - комфортно се разположи в неизменната за прехода скала "ние-те". Анализаторите го представяха като напълно закономерна имплозия на едно общество, което страда от политически гнет, но си няма политически освободител. Месец по-късно на царска каляска дойде и самото освобождение и имплозията се трансформира във фойерверкова експлозия.

Разбира се, тази имплозия вероятно винаги е била една съвсем имагинерна величина. А таксиметровите шофьори никога не са можели сами да свалят правителства - независимо колко слаби са те. Таксиметровите шофьори обаче вече и не искат да свалят правителства. Петъчният бунт само по инерция закачи полюсите "ние-те". От жълтите павета се чуваха политически реплики като "Едни и същи сте от 17 години!" и "Мишоци!", но

по-радикалните подвиквания "Оставка!" се възприемаха като провокация

на внедрени елементи. Самият протест бе изключително нехомогенен, не можа да роди свои лидери, гражданите бяха по-скоро негативно настроени към него, а повечето медии заеха миролюбива безпристрастна позиция, пазейки се да не обидят много нито таксиджиите, нито страдащите от тях.

Всъщност петъчният таксиметров протест бе най-обикновен фарс. Една радиоорганизирана шпицкоманда взе за заложник не само София, но чрез медиите и институциите и цялата страна с неясни и

главно синдикални искания - за колани, данъци, паник-бутони

преградни решетки,GPS системи, че дори и безплатни джиесеми, за каквито отвориха уста от Варна. Почти всичките им искания засягат въпроси, които самите шофьори трябва да уредят с работодателите си, а единственото легитимно искане към властта можеше да е за бързо залавяне на убиеца.

Което обаче не може да бъде отправено веднага след самото престъпление, сякаш МВР е бездействало цял месец по случая. Пък и полицията се отчете с резултат само след 10 часа (да беше така при всички престъпления!).

МВР тихо и кротко наблюдаваше самоуправството на таксиметровите шофьори и погазването на правата на останалите граждани. Оценката на министър Румен Петков за полицейското сеирджийство пък облече фарса в карнавална униформа - "полицейските служители бяха подложени на огромно напрежение и издържаха психически и физически - те са хора на честта".

Министърът много добре съзнавал какво законът задължава да правят в подобна ситуация подопечните му органи, но не му се мислело какво иначе щяло да стане.

И досущ като премиера, който заръча на данъчните да не се престарават при прибирането на акциза за домашната ракия, Румен Петков нареди на полицията да не изпълнява закона, преди още той да е променен - задължителните колани окончателно ще паднат за таксиджиите, но до гласуването на промяната те няма да бъдат глобявани. Стигна се и до още по-голям абсурд -

бургаската полиция щяла да работи на една честота с такситата.

Всъщност защо ни е изобщо полиция? Защо реда да не осигуряват таксиджиите - нали при инцидент идват много по-бързо от полицаите и умеят още по-добре от тях да "респектират".

Столичният кмет - и той мъж на честта - също издържа психически и физически и узакони постфактум теклия незаконно часове наред протест. И на него явно не му се мислеше какво щеше да стане иначе - например

да му се срине рейтингът тъкмо сред тия, дето най-много го харесват

Затова им се примоли да пропускат линейките и градския транспорт, а като един действащ главен секретар на МВР разпореди на СДВР да пропуска идващите от провинцията таксиметрови коли. Изобщо кой да знае, че тези сурови и смели мъже - Румен Петков и Бойко Борисов, са всъщност едни съвсем милосърдни самаряни.

Как реагираха на целия този фарс гражданите? Най-добре може да покаже социологическо изследване, ако някоя агенция се е сетила да го направи, а не само да мери самарянските рейтинги. Това, което се чу по улиците, в ефира и по интернет форумите, варираше от "Браво, ето го зараждащото се гражданско общество!" до "Това е терор!" и "Вече никакви бакшиши за бакшишите!".

Разбира се, петъчният таксиметров протест няма нищо общо с гражданското общество. Тъкмо в този ден обаче гражданско общество проблесна и у нас. Хилядите, събрали се пред "Св. Ал. Невски" и по площадите в цялата страна в подкрепа на медиците в Либия, дадоха голяма надежда за това.

Макар че сигурно много години ни делят от времето, когато подобна солидарност ще се появи към някой не "наш" - както правят в Белгия, Франция и пр. за нетехните българи.

Вероятно мнозинство ще се окажат и онези, които не възприемат таксиметровия протест в матрицата "ние - те" - независимо дали харесват или не правителството. Истинско тържество на гражданското общество обаче ще има, когато таксиметровият терор стане невъзможен.

Когато при следващ подобен опит, допуснат от властите, гражданите излязат на улицата и потърсят сметка за това, че държавата абдикира от основната си функция да осигурява ред и законност. Тогава съвсем на място би стояло и заглавие ала "България уби правителството".