П ролетта и лятото са рискови сезони за лозарските насаждения. Внезапните силни бури могат да бъдат пагубни.
В Грузия производителите на известното в цяла Източна Европа вино "Хванчкара" преживяват тежки дни.
След падането на комунизма в страната земите бяха разделени на малки парчета и обработвани от бедни селяни.
Самото вино "Хванчкара", бутилката от което струва 10 евро,
става известно благодарение на Сталин
защото според запознати е било любимото му.
Гроздето, от което се произвежда то, се отглежда в Кавказ на 600 метра надморска височина. По тази причина се смята, че то не може да бъде засегнато от измръзване или градушка, което е истински шанс, защото градушките в Грузия всяка година причиняват големи щети.
Само че тази година същата съдба застигна и "Хванчкара". В края на април закъснели студове и страшни бури почти унищожиха насажденията.
Производителите са убедени, че няма да имат абсолютно никаква реколта. Около 10 хил. души си поделят 250-те хил. хектара лозарски насаждения. Поради това печалбите не са големи.
Дойде обаче и друга беда - Русия, която е най-големият вносител на грузинско вино, затвори своя пазар през март.
Лаво е лозарски район в Швейцария, разположен между Лозана и Монтрьо. На 18 юли 2005 г. насажденията там са почти унищожени от градушка.
500 от общо 830-те хектара лозарски насаждения са пометени
Резултатът е 3 млн. литра вино по-малко. Изразена в пари, загубата възлиза на 13 млн. евро.
Сред най-засегнатите сортове е Сен-Сафорен (Saint-Saphorin). Една година след нещастието обаче нещата вървят по-добре.
Според производителя Марко Римайор годината е започнала обнадеждаващо. "Имахме известни притеснения с растежа на лозята. Някои от корените дръпнаха видимо, в други участъци беше истинска катастрофа", споделя той.
Лозарите са свършили доста работа след градушката. Някои от тях са загубили всичко, особено тези, които не са били застраховани. Като превантивна мярка занапред част от тях се обединяват.
Обсъждани са дори идеи за общ етикет на виното. Предвид силно изразения индивидуализъм, характерен за отделните марки, сортове и производители, това едва ли ще се случи.
Въпреки нанесените щети от градушката миналата година, лозарите от Лаво ще оцелеят. Мнозина обаче са тези, които с тревога гледат към небето, колкото повече приближава фаталната дата 18 юли.
И се питат дали е възможно градушката да удари два пъти едно и също място със същата сила.
Затваряйки глава "Земеделие", България пое ангажимент до влизането си в ЕС да има 153 хил. хектара лозови масиви.
Ако не успееят хората от лозаро-винарския бранш да засадят и регистрират този обем след реалното ни членство, губят възможност да засаждат нови масиви, защото
през 2010 г. влиза в сила забрана за нови насаждения на територията на целия ЕС
У нас е много трудно финансирането на стопаните за създаване на нови лозя. Поради тази причини някои от хората в бранша изразяват мнения, че страната ни ще остане с 1/3 от квотата.
Към проблемите на лозарите се прибяват и климатичните промени в последните години. Студовете през миналата и по-миналата зима нанесоха сериозни поражения на лозите.
Горещините, редуващи се с поройни дъждове и градушки, крият опасност от болести като маната. Старите лозовите насаждения, които у нас са доста, по-трудно приемат климатичните аномалии. Новите лозови масиви са по-адаптивни.
В момента на много места заради високите летни температури динамиката на захарта е повишена и се очаква гроздето да узрее по-рано с две-три седмици.
Миналата година
най-голяма стабилност в добивите имаше сорта "Гъмза"- 280 кг от декар
При някои от другите сортове дори се наложило внос на грозде от чужбина, за да може да бъде обезпечено винарското производство.
Българските лозари и винопроизводители са сериозно обезпокоени и от друга негативна тенденция - повишава се вносът на вино, за разлика от износа.
Спасението е лозарите да зависят по-малко от капризите на времето, а да могат да отделят повече внимание на агротехническите изисквания за производството на високачествено грозде.
Оценката, която българските вина получиха на последния Световен конкурс на сомелиерите в Атина е "Далече сте от голямото вино, но правите почтени вина".
