С ред дъжд от спекулации дали ще е прекалено критична, или прекалено мека към Турция тази седмица Европейската комисия представи доклада си за напредъка на страната към членство в Европейския съюз (ЕС).
"Докладът за Турция не е по-мек или по-твърд от обикновено, каза еврокомисарят по разширяването Оли Рен. Това, което е различно сега, са обстоятелствата." Тези обстоятелства според него са вътрешнополитическият хаос, предизвикан от кризата между проислямисткото правителство на Реджеп Тайип Ердоган, и военния елит, както и напрежението около терористичните атаки на кюрдски бунтовници в страната и евентуалните турски удари в Северен Ирак.
Според заключенията на комисията Турция е излязла от кризата преди няколко месеца с по-силни демократични институции. Рен похвали и "трезвата реакция на турското правителство в лицето на терористичните атаки". Въпреки това Брюксел призова за възобновяване на
Замрелите реформи
и гаранции за правата на малцинствата и даде ясен сигнал, че европейското бъдеще на Анкара зависи от това дали ще промени спорния член 301 в наказателния си кодекс, който криминализира "обидата на турската идентичност" и по който бяха съдени редица интелектуалци, включително и Нобеловия лауреат по литература Орхан Памук.
Европа ще следи внимателно и действията на Турция в Северен Ирак, където премиерът Реджеп Тайип Ердоган призова за "трансгранична военна операция" срещу кюрдските сепаратисти. Въпреки че засега правителството се въздържа от военни действия, според Анкара възможността за това остава отворена. Това тревожи Брюксел, тъй като би създало прецедент - за пръв път страна кандидатка да бъде въвлечена във военен конфликт.
Като компенсация за голямата крачка, която иска от Турция, комисията предлага да отвори още две преговорни глави тази година ("Права на потребителите" и "Трансевропейски мрежи") и да засили сътрудничеството си с Анкара в нови области - енергетиката и климатичните промени, военното сътрудничество и Близкия изток.
Брюксел призова Турция още да даде нов тласък на реформите, останали на заден план заради кризата в управлението това лято. Комисията отчита като положителен знак предстоящата промяна в конституцията, но гледа на процеса с много предпазливост.
Настоящата турска конституция, приета след военния преврат през 1980 г., ще бъде сменена с по-либерален вариант, гарантиращ ролята на жените в политиката и обществото, правата на малцинствата и разделението на властите, и ограничаващ ролята на армията в управлението.
Проектоконституцията на Ердоган обаче има много противници, според които тя стимулира кюрдския сепаратизъм и увеличава прекомерно властта на правителството. Очертаващите се остри и продължителни спорове по конституцията вероятно ще
Отложат за неопределено време
важни реформи, очаквани от ЕС, като модернизацията на съдебната и образователната система и дипломатическите усилия за справяне с тероризма.
Реакциите на Турция за получената оценка са смесени - от една страна, правителството се ангажира да продължи реформите, включително и да промени спорния текст в Наказателния си кодекс.
От друга страна, Анкара не крие подозрението си към ходовете на някои европейски страни, особено Франция, чийто президент Никола Саркози иска да свика "комисия от мъдреци", които да преценят дали Турция изобщо има място в ЕС. Очаква се това предложение да бъде одобрено от останалите страни членки на редовната им среща на върха през декември.
Освен това Саркози лансира и идеята за Средиземноморски съюз, в който Турция може да участва като алтернатива на ЕС.
Гласове против членството на Турция се чуват и другаде - Австрия поначало не одобрява идеята, германският канцлер Ангела Меркел също предпочита "привилегировано партньорство" с Турция вместо пълно членство, а в Европейския парламент има
Солиден блок от опоненти
водени от германския християндемократ Елмар Брок. Според него дори самото започване на преговори за членство през 2004 г. е грешка и ЕС би постъпил честно, ако отсега каже на Анкара, че не може да и предложи пълно членство.
Евентуалното присъединяване на Турция обаче има подкрепата на други държави членки, като скандинавските страни и Великобритания. Според британския евродепутат от Консервативната партия Дейвид Ханън, някои претенции на ЕС към Анкара са лицемерни, а преговорите се водят тромаво. "Това отблъсква дори най-проевропейските турци," пише Ханън в британския в. "Дейли телеграф" от сряда.
Турция многократно предупреждава, че няма да допусне да бъде третирана като
Второкласен кандидат
и че ще преговаря единствено ако крайната цел е място в ЕС.
В сряда турският министър на икономиката Мехмет Шимшек подчерта дебело, че страната му няма да приеме привилегировано партньорство, влизане в алтернативни организации или какъвто и да е вариант на пълно членство.
"Стоим в чакалнята вече 40 години и опитите да се разводни ангажиментът към нас не служат на френските интереси", каза Шимшек по време на дискусия, организирана от Центъра за европейски политики в Брюксел.
Министърът повтори и позицията, заявена от премиера Ердоган, че предстои промяна в Наказателния кодекс в посоката, за която настоява Европейската комисия. Той обеща и други коренни промени в отношението към човешките права в страната му.
"Не е трудно да се промени законът, много по-трудно е да се променят нагласите. Това не се случи изведнъж", призна той.
Според Шимшек Турция може да приключи преговорите за членство в ЕС през 2014 г.; той обаче побърза да добави, че страната му не си поставя за цел определена дата за присъединяване, а просто иска да поддържа
Огъня на процесите
"Надяваме се, че в крайна сметка здравият разум ще надделее," каза турският политик. За същото призовават и някои европейски столици - но в обратна посока.
Наблюдатели на процеса смятат, че диалогът между Брюксел и Анкара не се води правилно и че има голям риск вместо да привлече Турция, Европа да я накара да се отдръпне в себе си, заради липсата на ясен и единен сигнал за крайната цел на отношенията им. При всички положения пълноценният дебат за бъдещето на Турция в ЕС все още предстои.
