"Гардиън": Вирусът на русофобията

Р усофобията е вирус, който витае в пространството. Кога и къде се проявява той? Когато дъщеря ви попита учителя си по английски в елитно училище как да отговори на въпрос за комедията от конспекта и той й каже: "Не се безпокой, просто напиши "Аз съм от Русия. Аз нямам чувство за хумор"?

Или в лекотата, с която се правят шеги от рода на "Ти си от Русия. Сигурно знаеш всичко за корупцията"?

Водещ на документален филм на Би Би Си пита руска преводачка в прибалтийската руска Калининградска област: "Каква се чувствате - рускиня или европейка?". Какъв ли отговор очаква да получи?

Ако модерен писател на криминални романи реши да напише трилър с чуждестранен обрат, познайте кой ще бъде лошият? Сценарий за "Ал Кайда" в британски град като Хакни рискува да бъде политически некоректен. Но история за руски дисиденти и олигарси, преследвани от шотландската полиция, се вписва перфектно в жанра.

Британските медии, които са много предпазливи в междурасовите отношения и внимават да не наранят чувствата на мюсюлманите, дори не допускат, че

руснаците също могат да се почувстват обидени

За руснаците на Запад, които не са олигарси, попзвезди или наеми убийци и не смятат, че режимът на Путин е второто най-лошо нещо след Иван Грозни, е много трудно да плуват в тези води.

Не мога да кажа, че руснаците във Великобритания са дискриминирани на работните си места или че съседите ми ме подозират, че изхвърлям полоний всеки път, когато изнасям боклука. По-скоро е невъзможно да говоря без да мисля как ще прозвучи това в съзнанието на събеседника ми.

Стереотипите, който медиите въведоха, вече са се загнездили: руските компании са корумпирани пионки на държавата, на малцинствата е забранено да говорят на родните си езици, руските мъже са шовинистични мачовци, икономиката се крепи на газодобива, а политическите лидери мечтаят да завладеят половината свят.

Новините от Русия са лоши новини

И все пак не може да виниш журналистите, че отразяват сензации. Да предадеш, че руснаците отиват в супермаркета и купуват същите стоки като западняците се смята за скучно, докато това, че в Москва се намира първият по рода си стриптийз клуб само с мъже звучи "секси".

Руско-грузинският конфликт изведе тези настроения на преден план. Медийните и политическите реакции бяха напълно антируски, защото тяхното вътрешно чувство им подсказа кой е лошият.

По-обективните статии се появиха много по-късно. Защо конфликтът в Южна Осетия беше толкова важен? Защото Русия беше част от него. На читателите им беше предадено, че малката Южна Осетия е протодържава като Косово, но в същото време паралел с действията на НАТО в подкрепа на албанците в бивша Югославия не беше направен.

Въпросът е: може ли Русия да направи нещо добро?

В очите на русофобите тя трябва първо да капитулира и да се извини, второ - да даде контрол на западните компании върху природните си запаси, защото руснаците и без това не могат да ги управляват правилно, трето - да ограничи амбициите си до културата, и четвърто - да награди Борис Березовски с медал за приноса му към демокрацията.

Какво подхранва русофобията?

Действията на Москва са само част от картината. В последните години се събраха няколко фактора и й дадоха нов тласък. Съперниците от Студената война имат нова мисия. По-добре е да имаш познат враг, който играе по правилата, отколкото "враг между своите", който може да работи и в закусвалнята на ъгъла.

Западните либерали, които страстно вярваха в демократическата трансформация на Русия по тяхна рецепта, останаха разочаровани и насочиха енергията на озлобения си идеализъм към разобличаване на "КГБ-режима на Путин". Към тях се присъединиха и имигранти, които си проправиха път в чужбина, като "разкриваха истината" за Русия.

Какви са резултатите от русофобията?

Икономически погледнато, както "Бритиш петролиъм" и "Шел" вече разбраха, е по-трудно да се прави бизнес. От политическа гледна точка откритият диалог по въпроси от всеобща важност е невъзможен, когато доверието в отношенията е изчезнало.

В сферата на сигурността русофобията се прояви в милитаризация и на двете страни и подкопа постиженията на разоръжаването. И в крайна сметка - езикът на поляризацията процъфтява. За разлика от 90-те години днес руският елит чете английскоезична преса и впечатлението, което получава е, че "Западът е срещу нас".

Защо трябва да ни е грижа?

Настроенията имат значение, тъй като Русия е на кръстопът. Тя може да тръгне или към силна модернизация или към силна милитаризация. Тя може да изгради прагматична, но стабилна, връзка със Запада или да се впусне в опити да провали международната игра и в създаване на антизападни съюзи.

Западната интелигенция е тази, която трябва да осъзнае, че стереотипите създават врагове, и да използва своя шанс да предотврати ново разделение в Европа.