Но "Гардиан" вижда и различия. Парите по плана Маршал се отпускаха от Съединените щати, но европейските страни ги изразходваха както намерят за добре. "Сега, пише "Гардиан", първите договори за възстановяване се възложиха без конкуренция не само от чужди, но и от американски фирми, на избрани от администрацията компании. Седемгодишният договор за гасене на петролни кладенци, за който се твърди, че е на стойност 7 млрд. долара, бе даден на "Халебъртън" - компанията, която до 2000 г. бе управлявана от вицепрезидента Дик Чейни", негодува британският вестник.
За другите два стълба на възстановяването - помощите и кредитите, "Гардиан" смята, че военните трябва да прехвърлят на ООН хуманитарното подпомагане колкото се може по-бързо, за да се види, че то е отговорност на международната общност, а не на завоевателите. Според "Гардиан" опростяването на огромния иракски външен дълг, оценяван на между 60 и 120 млрд. долара или по 5 000 долара на всеки иракчанин, изисква по-голяма щедрост от обичайната. "Доходите от петролната индустрия трябва да отиват преди всичко за иракския народ, а не за погасяване на дълговете на Саддам Хюсеин", съветва вестникът.
Първата страница на "Индипендънт" представлява въпросник за коалиционните сили, отпечатан с жълт и бял шрифт на черен фон. Първият въпрос е: "Къде са оръжията за масово поразяване", преминава се през почти всички аспекти на критиките на опонентите на войната и в заключение се пита: "По-сигурно място ли е светът след войната в Ирак". На вътрешните страници журналистите на "Индипендънт" се опитват да отговорят на тези въпроси . Но ако се съди по голямо заглавие на две страници, изглежда те не намират удовлетворителен отговор. Заглавието гласи: "Ирак падна, Саддам бе свален, но след 27 дни на война, нищо друго не се промени".
Голяма статия на страниците за анализи на "Файненшъл Таймс" търси отговор на друг въпрос, свързан с войната в Ирак - дали нанесената вреда от разцеплението между европейските партньори заради Ирак няма да се окаже непоправима. Според авторите на материала спорът, предшестващ войната в Ирак, ще затвърди различията между "стара" и "нова" Европа, въпреки че днес в Атина 10 страни от "нова" Европа ще подпишат договор за влизане в Европейския съюз.
В "Таймс" бившият главнокомандващ на силите на НАТО в Европа ген. Уесли Кларк се тревожи за бъдещето на Алианса. Той смята, че то е несигурно заради това,че истинската цел на съюза е постигната с разпадането на Съветския съюз. Уесли Кларк казва, че въпреки това и в Америка и в Европа, включително във Франция, има подкрепа за втората вълна на разширяване на НАТО със седем страни, между които е и България.
За американските неоконсерватори членството в НАТО ще е награда за тези страни за това, че са отхвърлили тоталитарното иго на Съветския съюз и, че приемането им ще помогне за стабилизирането на Европа, когато Америка е заета в други райони на света. За европейските страни разширяването на Алианса е естествено продължение на демократизацията на Източна Европа, смята ген. Уесли Кларк.
