Водата е движеща сила в нашия свят. Тя има безкрайно много лица – сладка, солена, минерална, дестилирана, трапезна, ледена или под формата на пари... От нея се заражда животът и без нея няма живот. Тя е най-добрият лек и защитник от всички болести, защото умее да пречиства организма. Обновява и духа ни, като ни кара да се чувстваме свежи и енергични. Помага и при отслабване – съдържа едва нула калории, утолява жаждата и благодарение на естествената й термогенеза, активира обмяната на веществата. Лекарите смятат, че с до 2.5 литра вода на ден можем да си спестим до 50-100 калории. Американски физиолози даже открили, че когато организмът е обезводнен, човек е по-раздразнителен и избухлив. Ето защо само с една чаша вода можем да повдигнем и настроението си. Тази наша зависимост от водата е напълно логична, след като 70% от тялото ни са вода, а при новородено тя е почти 80% .
Според ООН в 21 век 800 милиона души нямат достъп до чиста питейна вода, като броят на тези хора се увеличава ежедневно. Днес най-застрашени са районите от третия свят, но утре може да сме ние. В Африка проблемът с водните ресурси е особено сериозен. Африканците изминават километри в търсенето на вода. Докато ние я разхищаваме, те поемат всяка капка с пресъхнали гърла. Когато имаме онова, от което се нуждаем, не мислим за останалите. Приемаме водата като неизчерпаема. Пускаме кранчето и оттам винаги потича вода. Но когато това не се случи, се чувстваме объркани и осъзнаваме колко сме зависими от нея. После обаче всичко се оправя и кранчето отново потича, а от доскорошната ни носталгия няма и спомен.
Този пример доказва, че отношението ни към водата трябва да се промени с много постоянство и старание. Възрастният индивид не би успял да се раздели лесно с навиците си, но децата могат! Родителите им, които се стараят да ги възпитават, трябва да им дадат пример. В училищата и детските градини е нужно да се осъществят инициативи и екологични проекти на тази тема. Въвеждането на задължителен учебен час по опазване на околната среда в общообразователните училища също би бил от полза. Все пак човекът започва да се оформя като личност още в най-ранна възраст... Децата са бъдещето, а ние сме настоящето. Капка по капка, крачка подир крачка и ден след ден изграждаме настоящето и проектираме бъдещето си. И ако настоящето съумее да изгради умно бъдещето, след години глобалните проблеми със сигурност няма да са толкова остри.
Но дотогава ние, хората, оставаме най-големите замърсители на водата! Свикнали сме да гледаме на своята планета като на неизчерпаем склад. Леката и тежката промишленост непрекъснато опетняват водните басейни. Канализационните води, отровните вещества и пестицидите, ежедневно изхвърляни в реките, са допълнителна тежест, която водата трудно понася. Унищожава се планктонът в реките, а оттам се развалят цели хранителни вериги. Много ценни животински видове измират, защото се разрушават естествените им местообитания и водата, която пият, е отровена.
С всяка секунда пилеем водни ресурси. Проливаме безценната течност и допускаме тя да се стича през пръстите ни, подобно на пропилените в бездействие минути. Глобалното затопляне води до стопяването на ледените шапки на Земята, а с това – до покачване на Световния океан. Но въпреки всичко сладката вода в реките и езерата е все по-малко. Отчаяни оптимисти се задоволяват с открития като течащата вода на Марс. Няма смисъл да търсим спасение в нещо далече от нас, когато имаме същото тук, на Земята! Има теория, че ако съществуват извънземни, те биха дошли заради водата ни. Ако това наистина се случи, дали ще бъдем толкова великодушни да споделим нещо, което е на привършване за нас самите? И в този ред на мисли, ако отидем на Марс и там има живот, той ще сподели ли водата си с нас?
Всеки от нас е изпитвал жажда. Боли, когато сме жадни, а на дъното е останала една единствена капка. Тогава най-добре разбираме колко ни е нужна тя. Но само изгубеният в пустинята, останал без вода, може да осъзнае напълно цената й. В плен на страха си от смъртта той халюцинира безценната течност. Спуска се към несъществуващия оазис, но поглъща пясък вместо вода. Мозъкът и организмът му търсят спасение от страшната жега, но кръвта във вените му се движи все по-бавно, сгъстява се, а накрая пулсиращият мускул в гърдите му спира. Водата плаче чрез капките избила пот по челото му. А една сълза, мълчаливо спуснала се по лицето му, напомня за онези дни, когато е държал течността в ръцете си и й се е наслаждавал с пълни шепи.
Когато човек се гмурне във водата, той усеща някакво спокойствие. Сякаш след дълъг път се е върнал към своите корени. Тя е като втори негов дом. Неслучайно новороденото може да плува, пуснато във вода. То си припомня нещо, заложено в гените му, което преди милиони години е спасявало предците му. Размахва оживено ръчички и крачета и не потъва. Това е още един пример за връзката на човека с водата.
Но тя не е просто някаква част от нас! Тя е организъм в организма. За учените пълният й облик е мистерия и днес. Водата е жива! Тя помни и това сякаш я дарява с неин собствен интелект. Това нейно свойство е много важно при хомеопатичната медицина, която работи със стократно разредени разтвори. Водата притежава особена молекулярна структура, която се променя под електромагнитно, механично и химично въздействие. Паметта й позволява да поема данни, черпейки ги директно от светлината, звука, думите и дори мисълта. Всяка молекула вода е способна да съхранява в себе си информация за цялата планетарна система.
Ние още не сме вникнали в хилядите приложения на водата в нашия живот! Тя е основен ресурс при производството на електроенергия. Необходимо е водните дружества да ограничат замърсяването й, но институциите непрекъснато си затварят очите за случващото се, за да просперира бизнесът. А затваряйки своите очи, затварят и нашите! Вглъбени в сивото ежедневие, едва дочуваме ехото от опитите на природозащитниците да променят това.
Свързваме природните катаклизми и опасността от екологична катастрофа с някакви слепи предсказания и догадки, но не виждаме, че отговорът е в нашето отношение. Капка след капка забравяме кои сме, след всеки спечелен милион изгубваме предназначението си като хора. Не търсим духовно изцеление, защото материалното ни е обсебило. Обонянието ни не усеща миризмата на разлагащ се боклук наоколо, а очите ни не виждат зова на природата да спрем с безхаберното си отношение към нея. Нефтените разливи замърсяват водите. Макар и да разполагаме с голям набор от пречиствателни станции, те не биха могли да пречистят водата на цялото земно кълбо.
Отваряме си очите само при високите сметки за ток и вода, но и не правим компромис със себе си да ги намалим. Чудя се – такива ли сме ние, хората? Заслепени от илюзията, че държим света в ръцете си? Всичко се променя постепенно, но умовете ни са твърде прехласнати по първоинстинктното, за да се съсредоточат в жизненоважното. Най-лошото е, че един ден може да се събудим, и светът да е коренно променен. И може би точно в този ден ще се загрижим за случващото се, но ще е твърде късно да вземем нещата под контрол. Ще бленуваме по изгубеното и отчаяно ще пазим онова, което ни е останало. Красотата на растенията и животните може да изчезне и да я припознаваме като фантастична част от сюжетите в прашните книги на миналото. Не, аз не искам да ставам свидетел на един от тези дни и съм сигурна, че и вие не искате!
Водата се нуждае от нашата помощ, за да живеем в хармония с природата! Всички са съгласни, че са нужни спешни мерки за опазването на питейната вода и разпространяването й до районите, където е в ограничени количества. Ние знаем и постоянно говорим какви мерки трябва да се вземат. Но думите водят до резултат едва когато се предприемат действия. България е една от най-красивите страни в целия свят! Буйните й реки образуват величествени проломи, невероятни долини, лечебни извори, тесни ручеи и бистри водопади. Звукът от течащата вода в тях гали ухото като симфония на Бах, а кристално чистият облик на водата напомня на изяществото в картините на Рафаело.
Ако искаме и децата ни да се радват на богатствата на природата, е нужно само да се променим, за да се наслаждаваме на днешния ден и да не се страхуваме от утрешния. Разделяйки капката наполовина, можем да сътворим чудо – да покажем, че сме хора и че ни е грижа за нашето общо благо. И нека този път вирът да не пресъхва!
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!