Информацията потвърдил пред вестника във вторник председателят на надзорния съвет на "Кремиковци" Божко Бонев. Той обаче отрече твърденията, че в завода вече действа временен синдик.
Юристи обясниха, че временен синдик се назначава от съда при откриване на производството по несъстоятелност. За да се вземе такова решение, магистратите правят предварителна преценка дали дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, тоест не е в състояние да изпълнява свои задължения в продължение на 60 дни.
В БТК започна най-тежката реформа, обяснява още "Дневник". Новият мениджмънт в БТК започва мащабно преструктуриране на персонала, което през следващите години ще обхване няколко хиляди души и вероятно ще се окаже едно от най-сериозните "размествания" на човешки ресурси в постприватизационната история на България.
Само до края на тази година в програмата за доброволно напускане се очаква да се включат над 4000 от общо 24 000 заети в наскоро приватизираната компания.
В същото време очакваното изграждане на трети GSM оператор, технологичната и маркетингова модернизация на БТК ще предизвикат сериозно търсене на пазара на труда в областта на телекомуникациите.
В края на жътвата офертите "купува" и "продава" са далеч от пресечната си точка, информира още "Дневник".
Макар и вече жътвата в много райони на страната да приключи, сделки за момента почти не се случват, като разликата между офертите купува и продава все още е значителна.
От едната страна на пазара са производителите, очакващи да получат добра цена за реколтата си. От другата страна са търговците на зърно с очакванията си за висок обем на търговски сделки, защото реколтата е добра, и, разбира се, ниска цена.
Липсата на интервенционна агенция е основната причина за това пазарът на зърно да е нестабилен, смята Иван Иванов, изпълнителен директор на Русенската стокова борса (РСБ).
Заради липсата на интервенционна политика от страна на държавата само за десетина дни очакванията на производителите за сравнително добра изкупна цена се изпариха, обясни Иванов.
При стартови котировки 210-220 лв./тон хлебно зърно без включени транспортни разходи само за 10-15 дни офертите купува са спаднали до ниво от 140 лв./тон, а продава 160-165 лв./тон. За ечемика котировките от 200 лв./тон са се сринали до 120-130 лв./тон.
Още по-динамична е ситуацията при форуърд и фючърс котировките регистрирани на пода на Русенска стокова борса - част от "играчите на борсовия под" директно са оттеглили заявките си за покупка на значителни количества през декември, а останалите са "свалили" предложенията си до нива 165 лв./тон.
40 млн. лв. прахосва касата за скъпи лекарства, обвинява "Сега". Здравната каса харчи нецелесъобразно парите си за лекарства. Поредният пример за това дадоха от Сдружението на българските фармацевтични производители.
Ако до края на годината не влезе в сила нов лекарствен списък, касата и пациентите ще загубят 40 млн. лв., плащайки за скъпи медикаменти, договаряни преди две години, обяви Владимир Афенлиев, изпълнителен директор на "Актавис".
Конкуренти за пернишка мина се отказаха почти веднага от търг, съобщава още "Сега". Мини "Открит въгледобив"-Перник бяха продадени вчера на търг за 5,4 млн. лв.
Купувач стана софийската фирма "Корникон" ООД, зад която стои бизнесменът Христо Ковачки. Негова собственост по различни начини станаха "Мини Черно море", "Атоменергоремонт" и "Брикел".
Конкурентите му се отказаха още на първата стъпка в наддаването.
Само три фирми бяха подали заявки за участие в търга, организиран от Агенцията за приватизация (АП) - "Енергетик", "Еврометал" и "Корникон". След проверка на документите им бяха допуснати и тримата.
Първоначалната тръжна цена на мината беше 5,2 млн. лв., а стъпката за наддаване - 200 000 лв. Размерът на депозита, който кандидатите трябваше да предоставят, беше 2,5 млн. лв.
Градските превози в Бургас пред фалит, обявява още "Сега". Съвсем скоро Бургас може да се окаже без действащ градски транспорт, предупредиха членове на БСП.
Общинската организация на социалистите в града поиска вчера спешна намеса за спасяване на местния превозвач "Бургасбус", затънал в огромни дългове към доставчиците на горива.
Срещу фирмата има заведен иск за над 1 млн. лв. от ЕТ "Симеонка Стоянова". Тя настоява за обявяването й в несъстоятелноста, а делото е насрочено за края на септември.
"БСП ще внесе предложение през септември на сесия на местния ОбС да бъде обсъдено състоянието на тази и на още една фирма - "Хляб и хлебни изделия", която също е затънала финансово", заяви общинският шеф на партията, депутатът Стойко Танков.
Притежателите на компенсаторки не искат преобразуваните лихвоточки на борсата, пише още "Сега". Идеята дали жилищно-компенсаторните записи, преобразувани от лихвоточки, могат да се търгуват на борсата и как, срещна вчера съпротивата на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти.
Възможността, която се готви, ще бъде явна несправедливост, от която ще се облагодетелстват 20-ина души. Те изкупиха навремето тези лихвоточки по 3-4 ст., заяви вчера председателят на сдружението Валентин Христов.
Според него на собствениците на такива жилищно-компенсаторни записи не трябва да се дава възможност да купуват на борсата с тях акции от БТК, БМФ и други предприятия от пула "Мечта".
Вчера от Българска фондова борса-София заявиха, че съществува техническа възможност тази емисия да се отдели. Все още обаче се очаква правно становище дали с тези инструменти ще може да се купуват акции и дялове от приватизиращи се предприятия.
Кметове ще плащат за събирането на данъци, информира "Стандарт". Кметове ще плащат на данъчните да им събират местните налози и таксата за смет. Това ще стане от догодина, ако общините нямат споразумение с Главна данъчна дирекция, че сами ще си ги събират.
Това съобщи шефът на ГДД Николай Попов, след като подписа документ за съвместна дейност с кмета на община Созопол Веска Караманова. Това е шестото поред кметство по Черноморието, което само ще си прибира налозите.
До края на годината ще бъдат парафирани още няколко споразумения. Кметствата, които сами събират налозите, отчитат 45% ръст на приходите за първото полугодие на т.г.
Държавата купува 115 хил. т пшеница, пише още "Стандарт". Държавният резерв ще изкупи 115 хиляди тона хлебна пшеница. Земеделският министър Мехмед Дикме съобщи преди няколко дни, че за целта ще бъдат заделени 35-40 млн. лв.
Държавният резерв няма да определя таван на цените, а ще купува според пазарните нива. От Асоциацията на зърнопроизводителите прогнозираха, че тази година тон зърно ще се търгува за 160-170 лв. В момента сделки почти няма, защото стопаните не са доволни от цените от 140-150 лв. за тон, които им предлагат търговците.
Шулева раздаде пари на 35 фирми, съобщава още "Стандарт". Старт на 35 нови фирми даде вчера вицепремиерът Лидия Шулева. Между 10 хил. и 15 хил. лв. получи всеки от предприемачите, спечелили по Проект 100.
Парите се отпускат от държавата, след като бизнесплановете са спечелили конкурс. Всички кандидати са от областите Видин, Шумен, Силистра и Добрич.
Всеки от тях получава от министерството половината от сумата, защитена в бизнесплана.
