Министърът на енергетиката Милко Ковачев, заместникът му Ангел Минев и главният инженер на НЕК Митю Христозов наблюдаваха спирането на блока. Часове по-късно, в 19,34 часа на 31 декември от енергийната система на страната бе изключен и I блок на централата.
Падането на монопола на БТК трябваше да е факт на 1 януари т. г. и да е ясно как алтернативните оператори ще получат достъп до мрежата на телекома. Според председателя на комисията по транспорт и телекомуникации Йордан Мирчев едва след приемането на закона за далекосъобщенията ще станем свидетели на реална конкуренция в бранша и това няма да стане по-рано от март, информира изданието.
Други експерти смятат, че поне още две години ще се запази монополът на БТК заради технологични проблеми. По предварителни прогнози до края на 2002 г. трябваше да бъде приет новият закон за далекосъобщенията, който да въведе ясни правила за развитие на конкуренцията в телекомуникациите, но това не стана.
Все още няма официално разрешение на проблема с пристанище Петрол-Варна въпреки акта за изключителна държавна собственост на земята, издаден на порта от бившия министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев на 9 септември 2002 г. Последно топката бе в транспортното министерство, което трябваше да определи границите, вида и предназначението на пристанището.
В писмото си до Пламен Петров Паскалев казва, че основният критерий за пространственото обособяване и отграничаване на пристанищата и определянето на конкретни съоръжения като техни елементи е функционалният, т. е. доколко конкретното съоръжение и територия са технологично и функционално свързани и необходими за дейността на пристанището. Затова той се обръща към Изпълнителната агенция "Пристанищна администрация" да посочи кои точно съоръжения и територии принадлежат към конкретното пристанище.
Световната икономика очаква по-тежка година според анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), пише "Дневник". В анализа се подчертава, че в САЩ истинското възстановяване няма да започне преди лятото, икономиките в Азия ще ускорят развитието си доста по-късно, а Европа ще продължи с по-бавен от очакванията и желанията растеж.
Като основни причини за това се посочват слабите капиталови пазари и липсата на координирана политика между правителствата и централните банки за стимулиране на растежа. Това мнение беше изказано и от шефа на Федералния резерв на САЩ Алън Гриийнспан. ОИСР оценява общия икономически растеж в 30 от най-големите икономики в света на 2,2%. Това определено е напредък в сравнение с увеличението от 1,5% през 2002 г., но е по-малко от обявените от групата през юни 3 на сто.
Изминалата 2002 г. ще бъде запомнена от всички работещи на застрахователния пазар като една динамична година. От една страна, през нея окончателно приключи процеса по приватизация в сектора, с което той изпревари дори банковия. От друга, започна мащабният процес по смяната на собствеността на компаниите, както и тяхното преструктуриране. През годината собствениците си смениха пет застрахователни дружества. Започна и формирането на финансови групи, в които се включват банка, застраховател, а в някои случаи кръгът се затваряше и с пенсионен фонд.
През следващата година обаче ще започне истинският процес на консолидиране на дружествата от пазара. Очаква се и няколко известни чуждестранни имена да стъпят в сектора. Приватизацията при застрахователите приключи с дългоочакваната покупка на ДЗИ. За бившия държавен мастодонт се яви единствено "Контракт София", зад която стои банкерът и шеф на Росексимбанк Емил Кюлев. Агенцията по приватизация сключи сделка с Кюлев и му джироса 80% от акциите на ДЗИ срещу 21,5 млн.евро. Веднага след придобиването на застрахователното дружество банкерът направи финансова група заедно с "Росексим".
Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за октомври 2002 г. достигна 155,3 млн. долара, като се е повишил в сравнение със същия период на 2001 г., когато е бил 114,1 млн. долара, съобщиха на 29 декември от централната банка. За януари-октомври обаче дефицитът по текущата сметка остава по-добър от този за същия период на миналата година - 215,8 млн. долара (1,4 на сто от брутният вътрешен продукт) срещу 541,1 млн. долара (4% от БВП). За цялата 2002 г. е заложен дефицит по текущата сметка от 5,4 на сто от БВП.
Собственици на големи ВЕЦ, сред които чешката "Енерго Про" и френската "Мекамиди", съдят Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) за определените от нея изкупни цени на тока. Това съобщи шефът на комисията Константин Шушулов, цитиран от вестник "Сега". Двете фирми купиха централи от Агенцията за приватизация през 2001 и 2000 г. Върховният административен съд е насрочил заведените по жалбите дела за февруари.
Според Шушулов недоволството на инвеститорите се базира на парадокс в приватизационния процес. "Мекамиди" и "Енерго Про", които притежават каскадите "Копринка" и "Санданска Бистрица", са ги спечелили, защото са дали най-висока цена и са обещали най-големи инвестиции. Според методиката за определяне на изкупната цена на тока, обаче, в нея трябва да се включат всички направени инвестиции.
"Малко под 70 млн. лв. годишен оборот ще отчете Софийската стокова борса през 2002 г.", съобщи пред "Сега" зам.-шефът Христо Миленков. Това е близо 8 пъти повече от реализираното през миналата година, когато бяха сключени сделки за 9 млн. лв. В сравнение с 2000 г. увеличението на оборота през миналата година е близо 2,5 пъти.
Занаятчиите и търговците на патентен данък разполагат само с девет дни, за да подадат данъчна декларация за дейността си. Срокът за това е 14 януари, припомниха от данъчната администрация. Глоба до 500 лв. чака тези, които представят декларацията си след този срок. До 1000 лв. ще стига санкцията за укриване или невярно посочване на данни за дейността, което води до определяне на по-малко данъчно задължение.
Който не декларира патентната си дейност и бъде хванат от данъчните, ще плати налог в двоен размер, предупреждават данъчните. Патентният данък за тази година може да се плати с 5% отстъпка, ако се внесе изцяло до 31 януари. Сумата може да се изплати и разсрочено на четири равни вноски съответно до 31 януари, 30 април, 31 юли и 31 октомври.
От днес яйцата задължително трябва да се продават с печат за големина и качество. Това гласи наредбата за продажбата на яйцата на пазара, приета на 30 юни 2001 г. Тя влиза в сила 18 месеца по-късно, т.е. от 2 януари 2003 г. Според грамажа и височината птичите продукти се разпределят в четири мерки от S до XL, като в миникатегорията са 53-грамовите, а в голямата - 73-грамовите. Новата маркировка задължително трябва да указва кога е снесено яйцето и къде.
Изписва се регистрационният номер на фермата. Срокът на годност на яйцата е 21 дни. Температурата в складовете не трябва да бъде над 18 градуса, гласи още наредбата. Птицефермите задължително трябва да имат хладилници, за да може яйцата да се охлаждат при температура до 5 градуса. Повечето производители обаче нямат необходимите замразители и настояват агроведомството да удължи срокът за влизане на на наредбата в сила с половин година. Този проблем бил поставен пред земеделския министър Мехмед Дикме на консултативния съвет на производителите в бранша, състоял се в последните дни на декември.
