Вестникът смята, че думите на политика могат да му костват подкрепата на партията ГСДП дори в родната му провинция Саар.
Това е може би най-голямата грешка на Лафонтен, откакто подаде оставка през 1999 г., категорично е изданието.
Това става в момент, когато партията му най-много се нуждае от него като противотежест на Шрьодер, смята вестникът и призовава: "Някой трябва да говори с Лафонтен - като социалдемократ със социалдемократ."
"Ди велт" от своя страна е на мнение, че Лафонтен наистина иска да създаде своя собствена партия.
Според вестника ултиматумът към социалдемократическата партия, всъщност "не е никакъв ултиматум, тъй като самият Оскар Лафонтен знае много добре, че канцлерът по-скоро ще изгуби поста си, отколкото да промени посоката на социалните си реформи".
Като анализира обстановката от разстояние, испанският "Ел паис" обвинява Лафонтен в липса на лоялност и "интелектуално своеволие" заради идеята му да разцепи левицата с помощта на партии, "които остават верни на тоталитарната традиция в Източна Германия".
"До момента Лафонтен само успя да задълбочи кризата в своята партия и да задълбочи конфронтацията с профсъюзите, с което направи още по-видими различията в ГСДП - изтъква изданието и заключава: - Идеите на Лафонтен не решават кризата, а я задълбочават."
Олимпийските игри в Атина обаче започват да заемат централно място във вестниците.
Според френския "Монд" Гърция вече няма много общо със страната, която проведе първите съвременни игри през 1896 г.
Днешна Гърция е член на ЕС и еврозоната, "на които тя дължи новото си благоденствие и национална гордост", изтъква вестникът и се чуди дали това е накарало Атина да бъде "малко свръхамбициозна" и да подценява техническите трудности, свързани с игрите това лято.
"Те ще бъдат решени... като с магическа пръчка", смята обаче изданието и прогнозира, че дори "като се провеждат под тежката пелена на замърсения въздух, с който Атина за нещастие е известна, игрите, наблюдавани от милиарди тв зрители, ще бъдат достоен подарък за страната".
Като приема, че строгите мерки за сигурност ще хвърлят сянка върху олимпийските игри, вестникът посочва, че предпазните мерки "са разбираеми при сегашния климат".
В Мадрид "Ел паис" също е загрижен за сигурността в Атина, тъй като е "трудно да се намери по-подходяща цел за терористите".
"Никой не може да гарантира абсолютна защита от психопати, готови да се самоубият", посочва вестникът, но изглежда сигурен, че гръцките власти "са направили всичко, което е по силите им, и са взели всички необходими мерки".
Тези мерки включват 70 000 полицаи, хиляди камери, бойни кораби, водолази, самолет на НАТО, хеликоптери и дори ракети "Пейтриът", разположени на стратегически позиции, изброява изданието и заключава:
"Всичко това ни кара да чувстваме носталгия по времената, когато игрите бяха само... игри."
Също в Мадрид "Ла расон" пише, че макар да е направено всичко, "не е възможно да се постигне абсолютна сигурност".
Гърция "се намира на кръстопътя на сегашната конфронтация с ислямския екстремизъм и има твърде дълги сухопътни и морски граници, които трябва да бъдат опазени", отбелязва вестникът.
Коментар на унгарския "Непсабадшаг" отбелязва, че който и да спечели американските президентски избори, отношенията на САЩ с Европа ще бъдат тотално променени, тъй като "формулата на НАТО, създадена през 1949 г., вече не е валидна", докато годишната среща на високо равнище между ЕС и САЩ се е превърнала в не повече от "официална възможност за семеен портрет".
"Най-важният параграф в новия Трансатлантически договор трябва да бъде съгласието на Вашингтон да бъде на равна нога с по-слабите държави - отбелязва вестникът, но признава, колко важен за Европа е съюзът със САЩ: - Десетки примери демонстрират, че независимите акции на Великобритания или Франция, а дори съвместните британско-френско-германски акции са безплодни."
"Без останалите членове на ЕС и преди всичко без Америка нещата няма да потръгнат", смята изданието.
