Т ретата от тях - дипломатическо куфарче, което му върнали на другия месец, е запазил и до днес, заедно с обувките. При експлозията загинали седем от пътниците във вагона; той оцелял с рани по главата, лицето и ушите.
Бил фотографиран на излизане от метростанцията, докато още бил окървавен и замаян. Очите ми бяха подути, бях изгубил очилата си, току-що бях стъпил на краката си, виеше ми се свят, спомня си той.
В онзи ден обаче мислел само за багажа си - носел своя докторат и цифрова памет, на която били записани резултатите от двегодишната му работа. Ценната чанта била измъкната изпод тялото на един от загиналите.
Сега слухът му още не се е възстановил напълно, не е излекувано докрай и мозъчното сътресение. Използването на снимката му в медиите обаче го интригува от професионална гледна точка - но понякога го кара и да се ядосва, тъй като някои издания си служели с кадъра за свои политически цели.
През ноември например "Сън" решили да сложат фотоса на първата си страница със заглавието "Terror Laws: Tell Tony He's Right" - по повод новото антитерористично законодателство, предложено от премиера Тони Блеър. Според него обаче лицето му е било "откраднато", за да се подкрепи кауза, която самият той не поддържа.
Противник е както на войната в Ирак, така и на подхода на британското правителство към "войната срещу тероризма". Заглавието, което самият той би сложил? "Not in my name, Tony" (Не в моето име, Тони).
"Знаем, че това би могло да се случи отново. Имам усещането, че ако нещо подобно се повтори, няма да имам този голям късмет", споделя той, а в книгата си пише и за бразилеца, който броени дни след трагедията бе застрелян от полицаи в Лондон, защото бе сметнат за подозрителен.
