Б естселърът на британския журналист Марк Лийнъс за необратимите последици от глобалното затопляне "Six Degrees: Our Future on a Hotter Planet" получи наградата на Кралското дружество на Великобритания за най-добра научна книга.
"Six Degrees" (Шест градуса) събира на едно място и представя на достъпен език основното в досегашните изследвания за промените в климата.
По-различното в книгата на Лийнъс е използването на множество палеоклиматични (изучаващи климатите през геоложкото минало) модели с цел да се илюстрират промените на Земята при покачването на температурата с един, два, три, четири, пет и... шест градуса.
Затопляне с до един градус
Трябва да сме добре запознати с този сценарий, защото вече няма шанс да го избегнем. Дори ако веднага спрем изпускането на парникови газове, Земята ще продължи да се затопля.
При подобни условия преди 6 000 години Небраска е била пустиня. Прогнозата е, че при покачване на температурите с до един градус западните територии на САЩ ще страдат от все по-силно засушаване.
За арктическия лед най-вероятно вече е твърде късно. Стопяването на ледниците ще има катастрофален ефект, защото ако ледът отразява 80% от слънчевата топлина, океанът поема 95% от слънчевата радиация.
Затоплянето вече се усеща и в планините. В Алпите над 3 000 м доскоро имаше сняг и през лятото. През 2003 г. линията на топене достига 4 600 м.
Ниските земи - Малдивите, Бангладеш, източните Съединени щати, Мексиканският залив, Карибите и тихоокеанските острови - ще страдат от постоянно покачващото се ниво на океана. Те ще трябва да се справят и с все по-силни урагани, резултат от затоплящите се океани. "Катрина" е реален пример за това какво предстои да се случи.
Затопляне с до два градуса
Подобно затопляне може да очакваме след около 40 години. Горещото лято на 2003 г. е модел за това, което ще се случи. Според Марк Лийнъс тогава горещата вълна в Европа е отнела живота на между 22 000 и 35 000 души. Пострадало е и земеделието. В Португалия само щетите от горските пожари възлизат на 8 млрд евро.
През 2003 г. реките По, Рейн и Лоара почти изчезват. Има силен недостиг на вода за водноелектрическите централи и за напояване. Ледниците в Алпите губят рекордните 10% от леда си, двойно повече от предишния рекорд от 1998 г.
Според книгата повече от половината от летата от сега до 2040 г. ще бъдат като лятото на 2003 г.
Смята се, че Гренландия ще започне да се топи необратимо, когато температурите се повишат с 1,2 градуса. Тогава ще има много потопени земи - Маями и Манхатън са сред тях.
Лондон, Банког, Бомбай и Шанхай ще бъдат наводнени. Половината от човечеството ще бъде принудено да търси по-високи земи. През 2050 г., когато температурите може да се покачат с до 2 градуса, повече от една трета от видовете ще са пред изчезване.
Затопляне с до три градуса
На този етап започва битката за истинското оцеляване. Първо милиони, след това милиарди хора ще се борят за достъп до храна.
При подобна ситуация е сигурно, че ще загинат горите на Амазонка. Това води до верижна реакция, защото в почвения слой има складирани огромни количества въглерод (1600 гигатона), два пъти повече отколкото в атмосферата.
Със затоплянето се ускорява разпадането на този въглерод и той се връща в атмосферата. Вместо да поемат въглероден двуокис, растенията и почвата започват да го отделят и засилват затоплянето с 1,5 градуса.
До 2100 г. Амазонка е силно засегната и загубата й може да бъде определена само като пълна катастрофа. Нейните 7 млн. кв. км. дават 10% от фотосинтезата на Земята.
Австралия също ще пострада. Земеделието ще бъде в застой. Солената вода ще се втече в речните корита и ще се смеси със сладката вода.
Африка, Централна Америка, дори САЩ ще имат остри продоволствени проблеми. Индия и Пакистан също ще трябва да решават този проблем.
Вероятността да избегнем този сценарий е минимална, защото на този етап ще започне изпускането на парникови газове в атмосферата от почвата и растенията.
Затопляне с до четири градуса
При такова затопляне ледът и на двата полюса ще се разтопи. Очакваното покачване на нивото на океаните е 50 метра. Марк Лийнъс казва, че това няма да стане изведнъж, а ще отнеме векове. Но това все още означава покачване с по един метър на всеки 20 години, с което трудно можем да се справим.
В този момент ще претърпи катастрофа и земеделието на Китай. Страната ще трябва да се справи с изхранването на 1,5 млрд. души, а ще има в наличност едва две трети от храната, с която разполага днес.
Летата ще са дълги и горещи. Средиземноморието ще стане твърде горещо и много хора ще мигрират в посока Балтика, Скандинавия и Великобритания. Климатиците ще са задължителни, но това ще натовари допълнително енергийната мрежа. Ако тя разчита на въглища и газ, защото за вецовете няма вода, а възобновяемите източници на енергия не са се наложили, ще последва още по-голямо изпускане на парникови газове в атмосферата.
Ако стигнем до този сценарий, стабилизирането на температурите най-вероятно няма да е възможно.
Затопляне с до пет градуса
На този етап планетата ни вече ще е съвсем различна. На северния и южния полюс няма лед, тропическите гори са изгорели и са се превърнали в пустини, Алпите приличат на Атласките планини, океаните са се врязали дълбоко в сушата. Напрежението може да ескалира във войни за обитаема територия - САЩ ще се устремят към Канада, а Китай към Сибир.
При подобно затопляне ще е трудно да говорим за глобален свят. Светът ще прилича повече на Сомалия, Судан и Бурунди, където има постоянни конфликти заради ограничената земя и храна.
Вероятността да избегнем затопляне с пет градуса е минимална, ако се стигне до освобождаване на метана от морското дъно.
Затопляне с до шест градуса
Междуправителствената група по промените в климата, IPCC, смята подобно покачване за възможно в рамките на 21 век. Палеоклиматични модели за подобно затопляне почти няма.
Марк Лийнъс го нарича "Шестият кръг от Дантевия ад". Най-близък модел можем да потърсим преди 144 до 65 млн. години, когато изчезват динозаврите. А преди 251 млн. години температурата на Земята наистина се покачва със 6 градуса и тогава загиват 95% от видовете.
Според Лийнъс този период е бил най-голямата катастрофа на планетата. Тогава тя е била много близо до това да се превърне в планета без живот. На земната повърхност оцеляват само гъбични образувания, които се хранят от умиращите дървета. В морето нещата са по-трагични - всички видове се задушават.
Много аспекти от този сценарий може и да не се повторят, но складираният метан хидрат на морското дъно е особено опасен. Когато топлата вода изпусне газа в атмосферата, той задейства още хиляди мини-изригвания и може да се възпламени. Тези изригвания могат да унищожат живота на Земята.
А сега накъде?
Марк Лийнъс е оптимист, но смята, че всичко зависи от политическата воля, която ще проявят световните лидери. На срещата в Копенхаген през 2009 г. се очаква нов протокол от типа на "Киото", който да обвърже не само индустриализираните страни, но и развиващите се страни в строга схема за намаляване на парниковите газове. Приемането и спазването на този протокол е шансът ни да бъде спряно покачването на температурите.
Gorichka.bg
