Под заглавие "Истината живее опасно" в. "Франкфуртер алгемайне" публикува обширна статия за германско-българската научна конференция за Батак, която трябваше да се организира в България.
Авторитетният германски всекидневник се спира най-вече върху заплахите, с които е обсипвана една от организаторките, българката Мартина Балева.
Българската редакция на Радио "Дойче веле" предава резюме на статията:
Политика на възпоменанието със заплахи за убийство. Изкуствоведка попадна във фокуса на българските националисти".
Така гласи подзаглавието на публикацията . В нея се описва накратко предисторията на случая, а именно, че още през 2006 г. Балева публикува статия, посветена на: "Силата на изображенията, които ни се струват
невероятно реални и точно затова биха могли да мамят, за иисторическите конструкции и за възбуждащи сетивата ни митове", пише вестникът и припомня, че Балева взема за пример събитията в Батак.
Батак ебългарски национален мит. Всяко дете го знае. Снимките и
картините от заличаването на родопското градче от османците през
19-и век, по време на Априлското въстание, са не само в научни издания, туристически проспекти, но и от поколения насам в учебниците по история.
Поне сред учените-специалисти се знае отдавна, че това клане е било
извършено от нередовни турски войски.
В този майсторски разказ за битката на българите за свобода Мартина Балева забелязала най-напред хронологични неточности.
По-късно се сблъскала и с други и в крайна сметка представила своите основателни съмнения пред специалистите за дискусия.
Нищо особено, би си помислил човек. В действителност обаче това се
оказва опасно за живота й.
Статията на Балева, публикувана през 2006 г. в българския вестник "Култура", среща одобрението на колегите й.
Само няколко месеца по-късно обаче, точно когато Балева е в родния си град София, за да подготви изложба и международна конференция за Батак като възпоменателно място, събитията я застигат едно след друго.
Младата жена е наричана враг на държавата и псевдобългарка, заплашвана и преследвана. В крайна сметка тя напуска страната.
В статията се описват подробно разпространените в интеренет заплахи срещу Балева, обявената награда за издирването на актуалния й адрес, тормозене на родителите й, както и организираното в центъра на София чупене на уреди на фирмата "Бош", чиято фондация подпомага конференцията.
"Франкфертeр алгемайне цайтунг" не пропуска да отбележи и подетата от българската булевардна преса битка срещу Балева, заплахите на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров, че ще я даде под съд, както и острите изявления на българския президент Георги Първанов.
В германския исторически музей в Берлин пък се появяват изведнъж репортери на българския телевизионен канал "Скат" - на националистическата партия "Атака". Те искат да накарат историчката Моника Флакет да се извини за подготвения от нея реферат за националните митове, с който е трябвало да бъде открита конференцията в София.
Охраната на музея обаче ги изгонва на улицата.
По-малко късмет обаче има ръководителят на проекта Улф Брунбауер от Берлинския свободен университет, който бил изненадан от репортерите в офиса му.
Преди това "Атака" беше призовала да го поставят на ешефода, пише "Франкфуртер алгемайне цайтунг". И се връща към темата в научната разработка на Балева.
В статията се описват основно тезите на младата изкуствоведка, а именно, че картината на полския художник Пиетровски "Баташкото клане" е създадена въз основа на фотографии, които пък били инсценирани и в крайна сметка
противоречат на тезата за славното въстание на християнското население от Батак.
В статията се подчертава, че беззащитният град е бил наистина нападнат и унищожен, като най-много са били жертвите сред жените и децата.
"Франкфуртер алгемайне цайтунг" пише: "Източниците, на които се опира Балева, са сериозни и освен това отдавна известни. Само че по този начин тя посегна на една икона в българското историческо съзнание - мита за Батак, определение, което нейните гонители и клеветници явно свързват с разказването на приказки, т.е. с отричане на случилото се".
Вестникът се описват и зверствата при баташкото клане и реакцията на тогавашната преса и политика, потресени от случилото се.
Всичко това превръща Батак в национална светиня, припомня германският всекидневник.
И в края на статията отбелязва: "Гротескните изяви на екстремистите, на паплачта, булевардната преса и политиците доведоха до дебат, който излезе далеч извън рамките на онова, към което първоначално се стремеше младата изкуствоведка.
Историята на България започва да се освобождава с все сила от идеологията. Известни учени дискутират междувременно как и защо се е стигнало до този скандал.
Тестват наследени от българската историография легенди и тяхното инструментализиране в политическата система. 1500 историци, социолози и творци са подписали петиции, с които се разграничават от
националистическото дрънкане на саби и с които искат свобода за науката и критичен поглед към миналото.
Сега статията на Балева се превежда и публикува и в други страни, които също като България се сблъскват с въпроси като за коя история си заслужава да си спомняме и по какъв начин", пише в заключение "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
