АП: България и Румъния понякога намират общ език в европейските си амбиции

Разделени от голямата река Дунав, Румъния и България от десетилетия си съперничат помежду си. Днес общата задача да се присъединят заедно към Европейския съюз превърна балканските съседи в партньори, се казва в коментар на Асошиейтед прес от Букурещ.

И двете страни преодоляха сходни препятствия при неистовия щурм да бъдат приети в ЕС през 2007 година. И двете също така бяха избрани да приемат на своя територия американски военни части, които се предислоцират на изток.

Въпреки че споделят общо комунистическо минало и дълга речна граница, официалните отношения между двете нации си остават хладни за 15-те години, последвали падането на комунизма през 1989 година. От двете страни на мътния Дунав обаче очевидно има и известна доза високомерие, въпреки че обикновените румънци и българи гледат едни на други като на приятели.

Румънският пенсионер Стефан Гросу, на 65 години, си спомня как преди няколко седмици, когато имал проблеми с кръвното налягане, български лекари му помогнали безплатно.

"През зимата бременна жена не можа да стигне до румънска болница и българите й позволиха да отиде в България и да роди без паспорт и без формалности", разказва 51-годишната Смаранда Крисан, съветник в кметството на крайречния град Остров с население 6000 души.

Българка на около 70 години пътува всеки ден от България до Остров от края на комунизма през 1989 гл насам, за да продава на румънците по-евтини български стоки.

На местния битпазар жителите на Остров купуват слънчогледово семе, боя за коса, доматено пюре и перилни препарати от нея и от други българи.

Анализатори обясняват, че новото приятелство се корени в това, че Румъния и България споделят изконен интерес да си сътрудничат.

"Те се оказаха на една вълна. Имат интерес да работят заедно, в смисъл, че нито една от страните няма да има полза от открит спор, който ще навреди и на двете", коментира Марк Пърсивал, британски политически анализатор в Букурещ.

Като бивши членове на социалистическия блок двете страни се пренебрегваха или дори се присмиваха взаимно за неволите си, докато се стремяха към одобрението на Запада и членство в НАТО и ЕС.

След падането на комунизма гражданите им прояваваха по-голям интерес към Германия, Великобритания, САЩ и Япония, отколкото към съседите си. Медийните репортажи се фокусираха върху негативите: ширещата се корупция в Румъния и икономическия колапс в България през 1996 г.

В последвалите години често се смяташе, че България, с осеммилионното си население срещу 22 милиона в Румъния, прилага по-добре политическите и икономическите реформи.

Дори когато двете страни бяха приети в НАТО през 2003 година, отношенията им трудно биха могли да се определят като топли.

Българите използват кирилица и говорят език от групата на славянските, докато румънците говорят романски език със славянско и турско влияние. Двете нации дори виждат различия в темпераментите си - българите се смятат за песимисти и мрачни, докато румънците се възприемат като по-големи оптимисти и фаталисти.

И все пак с течение на времето двете съседки се озоваха рамо до рамо. Техните икономики, въпреки че са далеч зад тези на страните от Централна Европа, вървят напред. През 2004 г. икономиката на България постигна растеж от 5,6 процента, а официалните оценки предвиждат растеж от 5,2 процента за 2005.

Миналата година икономиката на Румъния отбеляза ръст от 8,3 процента, а тази година се очаква да нарасне с 5,5 процента. Чуждестранните инвестиции и в двете страни се увеличават.

Заплатите обаче си остават ниски. Средната месечна заплата преди данъчно облагане в България е една от най-ниските в Европа - около 300 лева, равняващи се на 185 долара или 150 евро. В Румъния заплатите са по-високи и достигат 960 леи (320 долара, 270 евро) месечно.

Тази седмица американски дипломати обявиха, че следващата година 5000 американски военнослужещи ще бъдат предислоцирани в няколко военни обекта в България и Румъния като част от плановете на Пентагона да създаде нови и по-гъвкави бази в Източна Европа.

Същевременно ЕС увери двете страни, че като цяло са на прав път, но ги предупреди, че присъединяването им все още може да бъде спряно, ако не успят да покрият някои критерии.

България, която през голяма част от годината бе хваната в капана на политическата безизходица, бе предупредена да изкорени корупцията, да либерализира енергийния и телекомуникационния си пазар и да вземе по-ефективни мерки срещу организираната престъпност.

Румъния, където на власт дойдоха реформаторите от центъра, бе призована да намали корупцията, да подобри сигурността по границите си и да модернизира земеделския сектор.

Някои анализатори смятат, че пусналата дълбоки корени корупция все още държи Румъния по-назад.

"Въпреки че България има проблеми с вихрещата се организирана престъпност, каквито Румъния няма, Румъния се справя по-зле по отношение на корупцията", посочва Пърсивал.