И мена като Ема Бовари, Ана Каренина, Ефи Брист, Беки Шоп остават завинаги в европейската литература като олицетворение на женския образ. Така например Мадам Бовари излиза далеч извън описаната от Гюстав Флобер Нормандия.
Нейното лудешко търсене на едно измамно другаде и спиралата на пропуснатите й завоевания създават вечен женски образ, валиден и в началото XXI в.
Всъщност голямата драма на Мадам Бовари е, че се чувства погълната от общество, което не й оставя никаква възможност за избор освен тази за бягството; съпругът й я отвращава и тя се задушава от авантюри.
В действителност Флобер ни представя Ема Бовари като чувствителна мечтателка, създадена за да усеща и да се наслаждава, а не да действа. Голямото майсторство на автора се състои в начина, по който ни представя вътрешния свят на Мадам Бовари с най-дребните промени в настроението и поведението й.
И днес навсякъде из Европа можем да срещнем отегчени жени в очакване на нещо ново и различно за които едно от малкото развлечения е пазаруването.
Централният женски образ в полската литература на XIX в. е Изабела Уемска от произведението "Куклата".
Протагонистката на Болеслав Прус е една изгубена душа, която се опитва да потуши противоречието в себе си. Изабела Уемска е образ, в който се борят две коренно различни същности: тази на фаталната жена и тази на жената-дете в Полша, която също търси своята идентичност.
В действителност "Куклата" представлява голяма фреска на Варшава от края на XIX в. и безспорен връх в полската позитивистка литература. Изабела е жена, която притежава всичко от една принцеса; тя се намира извън реалния живот и очаква идеалната любов.
Приказният й свят обаче се превръща в кошмар, когато баща й банкрутира.
Ухажорите веднага се отдръпват и на нея й остава единствено възможността за избор между стар генерал и стар барон. Истинският проблем на Изабела Уемска обаче е, че не умее да излиза от социалните дадености.
В действителност има един мъж, когото тя обича - младия, красив и богат Стефан Вокулски, но го счита за парвеню. В крайна сметка Изабела предпочита далечния си братовчед - безотговорен и повърхностен младеж.
Образът, който въплъщава Изабела е на недостижимата жена, малко изкуствена и принадлежаща към един абсолютно анахроничен свят.
"Ана Каренина" остава най-четеният роман на Толстой; и тук отново става дума за трагичната съдба на една жена. Младата Ана, омъжена за висш функционер открива любовта с Вронски, брилянтен офицер, но повърхностен човек.
За да живее до любимия си, Ана трябва да изостави сина си, но в крайна сметка избира да се хвърли под колелата на влак, разкъсвана от чувството за вина.
Ана Каренина е типичен образ на жената, избрала страстта пред разума. Когато излиза, романът на Лев Толстой предизвиква истински скандал, тъй като засяга теми като прелюбодеянието и самоубийството.
Самата Ана символизира желанието за промяна. В творчеството на Толстой не могат да бъдат открити чисто положителни или отрицателни герои, а изключително сложният образ на Ана Каренина е доказателство за това.
И наистина в романа има моменти, когато Ана може да бъде обвинявана, но има и такива, в които тя предизвиква възхищение. Нерядко това обърква читателите, но именно тайнственото и загадъчното в образите на Толстой е ценното.
Ана Каренина често е сравнявана с Ема Бовари, тъй като и двете символизират желанието за бягство от буржоазното общество; и двете като че ли олицетворяват баналното и отегчението, но едновременно с това са изключителни жени, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени обикновени.
Известният роман на Димитър Димов "Тютюн" е всъщност романът на Ирина. Ирина е един от най-привлекателните и най-обаятелните женски образи в българската литература. Това е образът, който според критиците свидетелства за непреодолимо влияние на западноевропейската литература.
А според читателите героинята привлича не с битовата си съдба или особено поведение, а със специфичното си емоционално възприятие и взаимоотношенията й с останалите герои.
Чрез Ирина Димитър Димов преодолява простото деление на героините на отрицателни и положителни. Ирина е особено витален образ. Тя е и любимата героиня на самия писател.
Нейният филмов синоним остава неотразимата Невена Коканова. Фаталната героиня е изобразена от съвсем младата Коканова с такава дълбочинна екзалтираност, че никога занапред романът "Тютюн" няма да може да бъде екранизиран без носталгия.
Само че по онова време, когато се гради филмовия образ на героинята единственият, който вярва в Невена, подкрепян и от автора на романа, е режисьорът Никола Корабов.
Художественият съвет не одобрява кандидатурата на Невена, смята я за авантюра и бъдещ пълен провал. Следват две години къртовска работа с актрисата, за да се стигне пак до този съвет, който харесва изпълнението й на Ирина.
Така, като Ирина от "Тютюн", Невена Коканова има шанса да види целия блясък и суета на Кан, когато през 1963 г. филмът бива представен на международния кинофестивал и да усети гордостта от героинята си.
Филмът не минава незабелязано, а е отразен като художествен факт. Тогава един шведски журналист, видял "Тютюн", възкликва : "Не сте ли съгласни, че главната героиня е по-красива от София Лорен!".
