Ако водата можеше да говори...

Е�н �н рибар живеел сам на брега на едно море. През деня ловял риба, но винаги се връщал преди залеза за да го гледа от брега. Представял си , че Слънцето и Водата си говорят и искат да му кажат нещо. Всеки ден рибарят благодарял на Водата за храната, която му дарява и , че утолявал жаждата му. Един ден станало чудо и Водата проговорила.

- Здравей ! Аз съм Водата!

- Защо не те чувах досега?

- Защото не ме обичаше достатъчно. Да ме чуват могат само тези, които ме зачитат и уважават.

- От кога си тук?

- От самото начало. Вас човеците ви нямаше още.

- Защо си се появила?

- За да ви има и вас. Аз те изграждам , аз ти помагам да живееш и мислиш.

- Ще умреш ли някога?

- Аз съм кръвоносната система на тази планета. Моят кръговрат е подобен на твоя. Аз движа много енергия със себе си. Сега помисли , какво би станало , ако кръвта ти се разболее. Ще умираш бавно! Така ще стане и със земята ако ме замърсите. Грижете се за мен за да се рижа и аз за вас.

- Защо понякога си сърдита?

- Не се сърдя. Аз ви обичам. Само освобождавам натрупалата се негативна енергия, която събирам от хората. Бъдете добри и позитивни и Земята ще ви отвърне със същото.

- Ти си тук от милиони години. Разкажи  ми за миналото.

- Помня много , но вие хората не знаете за това. Имали сте добри и лоши моменти. Но винаги сте се нуждаели от мен. Винаги съм била в полза на човека, но незабравяйте, че аз съм по-висша сила от вас. Аз без вас мога, но вие без мене не.

- Разкажи ми нещо интересно за себе си.

- Аз мога да помагам на всички по света. Аз приемам вибрацията на вашата молитва и променям структурата си- превръщам се в сребърна. Вие човеците вярвахте повече в моята сила. Уважавахте ме повече. Строихте чешми  за мен.Пиехте от изворите ми . Надявахте се да ви излекувам.

- Сърдиш ли ни се?

- Вие сте устроени да бъдете егоисти. Искате ме само за себе си. Аз се грижа за всички същества на тази планета. Аз съм на небето , аз съм на земята. Не ме хабете. Научете и децата си на това, а те своите деца. Всеки път , когато ме видите си спомнете, че ще ви трябвам цял живот , и че ако нещо се случи с мен ще пострадате вие и всичко живо на Земята. Помнете , че аз ще съм тук и след вас и ще се грижа за вашите деца и внуци. Помислете как ще ме завещаете.

- Сега как се чувстваш ? Имаш ли нужда от нещо?

- Много мои реки са замърсени с отпадъци от човека. Това запушва „артериите“ на Земята. Започнах да предоставям все повече територия на Слънцето. Растениата немогат да насмогнат с пречистването на въздуха, защото и те изчезват.

- Как да ти помогна? Ще предам посланието на всички.

- Научете се да бъдете част от този свят. Всички други живи същества са част от контрола на баланса на природата и се грижат за екоравновесието. Само човекът е консуматор. Само вие не се включвате в този процес. Не сте виновни , че не можете да фотосинтезирате. Господ ви е създал такива, но ви е дал разум. Помагайте на природата да се чувства добре. Посъдете дървета, пестете ме и не мезамърсявайте, пощадете и въздуха. Вие също сте част от земята. Не бъдете паразити , живеещи на гърба на природата. Предайте всичко на децата си. Започнете от днес.

Рибарят благодарил на Водата, че е говорила с него и се заклел да разкаже на всички. Ходел от земя на земя и споделял тази история. Някои му вярвали , някои не. След години, вече остарял, рибарят се завърнал на същия бряг от където беше тръгнал. Застанал пред Водата за да й разкаже всичко . И тогава видял ,че това вече не е същата Вода. Била зелена и мътна. Рибарят разбрал, че мисията му не успяла, паднал на колене и заплакъл. Тогава чул гласът на Водата.

- Не плачи, рибарю. Ти направи всичко , отдаде живота си на мен. Сега ще чакам останалите човеци да поискат да ме чуят, така както ти поиска. Дано не  е късно!