Д емографското състояние на почти всички европейски страни е критично, тъй като европейците не са в състояние да осигуряват подновяването на поколенията, а и бъдещето не изглежда по-розово.
В Германия например се раждат два пъти по-малко деца, отколкото през 60-те години, а Русия би могла да загуби до 42% от активното си население до 2020 г.
През 2050 г. се очаква Испания да отбележи най-високият процент на неактивно население в Европа, а Франция, която не е сред най-проблемните страни, се отличава с най-малобройните семейства.
Ако намаляването на прираста не бъде спряно през 2050 г., Германия ще има 68-милионно население срещу 82 млн. днес. Навсякъде има жени, които не искат да раждат деца, но в Германия постоянно се увеличават мъжете, които не искат да стават бащи.
3% от мъжете в активна възраст съвсем съзнателно и доброволно се подлагат на стерилизация, като техният процент преди 15 години е бил 0,3. Според психолозите, повечето мъже в Германия се решават на тази стъпка по настояване на съпругите си. А това явление се обяснява с подчертаната еманципация на жените днес.
Според проучване на Федералния институт за демографски изследвания 26% от мъжете между 21 до 39 години отказват да станат бащи. През 1992 г. германците са искали да имат средно по две деца, но през миналата година данните сочат спад на 1,7.
Едно от основните обяснения на това поведение е промененият начин на живот.
За младите хора е важно да имат материална стабилност, за да създадат деца, а това напоследък става доста трудно, даже и в държава като Германия.
От друга страна, дори и за хората със стабилна работа е трудно да имат деца, тъй като работният ден е дълъг, а детските градини и училищата приключват работа в два следобед.
В Русия нещата също не изглеждат добре и ако тенденцията за спад в раждаемостта не се промени след 40 - 50 години населението й ще стане 100 млн. срещу 145 млн. в момента.
Освен ниската раждаемост сериозен проблем представлява и високата смъртност.
През 2001 г., в страната е имало 90 млн. души в активна възраст, но според доклад на Руската академия за медицински науки след 15 години активното население ще бъде едва 50 млн.
Освен сърдечно-съдовите заболявания причина за високата смъртност са и инцидентните на работното място. Само през 2000 г., при трудови злополуки са загинали 8000 души, което представлява невиждан досега рекорд.
Това явление се дължи на липсата на мерки за сигурност в предприятията и утежненията от масовия алкохолизъм. Смъртността при мъжете е около 7 пъти по-висока, отколкото при жените.
Средната продължителност на живота при мъжете е малко под 59 години, а при жените 72.
Икономическата ситуация също оказва влияние и все повече жени отказват да раждат.
Във Франция, средно на жена се падат по 1,9 деца, което е доста висок процент в сравнение с останалите европейски страни. Това обаче не е достатъчно, за да се осигури обновяването на поколенията.
Правителството предприе нови мерки за окуражаването на раждаемостта, като например допълнително отпуски при трето дете. Освен това от юни догодина ще се дават по 750 евро месечно в рамките на една година за родителите, които отглеждат трето дете у дома.
Отпуската се нарича родителска, но съвсем естествено е, че от нея ще се възползват майките. Досега месечните заплати за майките бяха по 500 евро в рамките на три години. Като цяло обаче нововъдението не предизвиква особен интерес заради ниското заплащане.
Доминик Марсиласи, говорител на Съюза на семействата в Европа, коментира:
"За да се постигне достатъчен демографски баланс е необходимо да има и многодетни семейства, т.е. с по четири и повече деца.
Необходимо е да има поне 15 % такива семейства, за да се постигне демографско равновесие. За тези семейства обаче е нереално да съчетават семейния с професионалния живот, гледането на децата с работата.
Домакинската работа и възпитанието са толкова тежки, че родителите не могат да се справят. Затова е ясно, че трябва да има дълга родителска отпуска, която да е достатъчно добре платена, за да се компенсира факта, че в домакинството има само една заплата."
България претърпява демографска криза, която е причинена от спада на раждаемостта и покачващия се ръст на смъртността.
Песимистичните прогнози предвиждат към 2050 г. в България да живеят около 5,1 млн. души.
Заговори се за пагубното влияние върху икономиката, която ще се наложи да внася работна сила. Според последния доклад на ООН за раждаемостта и броя на браковете раждаемостта в България е сред най-слабите в света с тенденция да продължи да се понижава.
Най-много деца у нас раждат жените във възраст между 20 и 24 години. За разлика от страните в Западна Европа и съседните Турция и Гърция, жените след 29 годишна възраст у нас рядко се решават да имат дете.
Същевременно три пъти повече деца до 1 година умират в България в сравнение с европейските държави. На фона на ниската раждаемост се наблюдава тенденция за застаряване на населението.
Българите над 65 години са 17%, а тези под 15 години - 14%.
Като фактори за влошаващата се картината се посочват ниския доход на повечето млади семейства, безработицата и ограничените перспективи за бъдещето, което налага модела семейство с едно дете.
Обедняването масово доведе до разпадане на много семейства. Факт е, че държавната политика години наред не е адекватна на негативните демографски перспективи.
Само преди време Законът за семейните помощи за деца отне подкрепата на държавата за неосигурените бременни жени, лиши от месечни помощи за децата учениците до завършване на 12 клас.
И ако в Европа има демографски проблеми, то България е на ръба на катастрофа,
обобщи ситуацията социологическата агенция АСССА-М, която направи голямо демографско изследване на българите.
Изводите на това изследване показват, че младите хора все повече се отказват от деца заради несигурността.
Нараства хомосексуализмът. Рязко се увеличава процентът на младите мъже, които имат сексуално-комуникативен проблем. Социолозите твърдят, че нараства практиката на "отложения брак".
Партньорите се завъртат в инерцията на своята връзка, но освободена от морални и официални ангажименти за създаване на семейство и деца.
Младите мъже предпочитат да "консумират" любовта, секса, женската съпричастност, но не и да поемат отговорност.
Наред с това младите хора продължават да емигрират и тяхната емиграция е провокирана от желанието да търсят достоен стандарт на живот, сигурност и перспектива в живота си. Те търсят и своята професионална и творческа реализация.
