Е дин от приоритетите на френското председателство на ЕС, което съвсем скоро приключва, бе свързано с околната среда и борбата със затоплянето на климата.
Тази седмица предстои Европейският парламент да гласува прословутия "енергиен пакет", който предвижда намаляване емисиите на въглероден диоксид с 20% до 2020 г., а делът на възобновяемите източници да достигне 20% от общото енергийно потребление.
Всяка една от тези чисти енергии, независимо дали става дума за биогорива или слънчева енергия, си има поддръжници и противници.
Критиките около вятърната енергия се ограничават със звуковата и визуална вреда. Затова и някои страни като Белгия например заложиха на ветрогенераторните паркове в открито море.
Край бреговете на Остенде в Северно море се изграждат няколко десетки ветрогенератора и в близките няколко дни се очакват първите киловатчаса електроенергия, произведена по този назамърсяващ начин.
До няколко години ветрогенераторнят парк ще наброява 60 турбини. От 2002 г. насам Белгия избра да изоставя постепенно ядрената енергетика и се стреми да изпълни поставените от ЕК цели.
А те са до 2010 г. страната да произвежда 6% от потребяваното електричество от възобновями източници на енергия. Белгийските власти вече определиха морските зони, където ще се изграждат нови ветрогенераторни паркове.
Единственият проблем пред компаниите, които изграждат и експлоатират тези паркове е, че в тези времена на криза банките много трудно отпускат кредити за скъпоструващите турбини.
Ако се вярва на експертите, Германия е способна да произвежда 1/4 от електроенергията си с ветрогенератори. За момента това количество остава само цел, защото едва 7% от електричеството в страната се произвежда от вятър.
Ентусиазмът на германците обаче не отслабва и наскоро ветрогенератор се появи в самата столица Берлин, в квартал Принцлауерберг. Очаква се ветрогенераторът да осигурява захранването на 1000 берлински домакинства годишно.
Според германската асоциация на производителите на електроенергия VDEW България е на едно от последните места по производство на електроенергия от възобновяеми източници.
Вятърната енергия има потенциал, защото в последно време силата на ветровете се увеличава. Метеоролозите обясняват това с големите температурни амплитуди, които предизвикват движението на въздушните маси.
От началото на миналата година токът от ветрогенератори се изкупува по 9,5 евроцента за киловатчас, което се оказа стимул за много инвеститори. Така за кратък период от време у нас бяха пуснати в експлоатация над 100 вятърни генератора.
А само във варненската областна дирекция от началото на годината са подадени над 100 заявления за построяване на нови ветрогенератори.
Приоритетно се използва енергията от вятъра по крайбрежието на Черно море. Една от вятърните ферми е край Балчик. Конкретно там средногодишната скорост на вятъра е 6 метра в секунда.
Дори в момента в ситуацията на глобална финансова криза, когато повечето инвеститори се въздържат, австрийци са привлечени от възможността да вложат около 700 млн евро за създаване на вятърни ферми в същия район.
Край Каварна вече са се разположили французи и японци, а австрийците са привлечени от основно от цената на един киловатчас у нас. Тя надвишава цената в Австрия, която дружествата, експлоатиращи вятърни генератори плащат там - 7,5 евроцента.
Прогнозите за североизточния Черноморски крайбрежен район сочат, че в рамките на близките пет години, ако мощността от 300 мегавата стане факт, това означава един малък атомен реактор на електроцентралата в Козлодуй.
Но и по отношение на "зелената енергия" един от основните въпроси е доколко тя е чиста, имайки предвид последствия и нови проблеми. На едно от най-ветровите места около нос Калиакра израстна цял ветропарк. Еколозите се тревожат, че перките на ветрогенератори са "препъникамъни" на пътя за миграция на птиците Виа Понтика.
Ятата, които също използват ветровете в прелетите си, се оказват под директна заплаха. Инвеститорите обаче не са съгласни, че съоръженията пречат. Те твърдят, че височината им е съобразена с нивата на полет на птиците.
Постоянните въздушни течения водят и до поскъпване на земеделските земи. В съседство със северното крайбрежие на Черно море се простират хиляди хектара равнинни терени в Добруджа. Цените на земеделските земи, където може да се издигне ветрогенераторен парк, достигат до 700 лв. за декар.
