Ако ЕС удостовери "зрялост за членство", те могат да бъдат членки на ЕС от 2007 г., отбелязва германската медия, като допълва, че за комисаря по разширяването Оли Рен тези държави са следващите две части от европейския пъзел.
Поглед към географската карта показва, че плануваният прием на членки №26 и 27 ще разшири обсега на ЕС до Черно море и ще се приближи до Турция и Украйна, а оста ще продължи да се измества на Изток, отбелязва още "Дойче веле".
Коментар по темата за същата медия, озаглавен "Присъединяване с предварителни условия", прави и Бернд Рийгерт, Предлагаме ви пълния текст, разпространен също от електронния дайджест EUBG.info:
"С подписването на спорните до последния момент присъединителни договори за България и Румъния се осъществи една мечта. След десетилетията на комунистическата диктатура и 15 години изпълнен с трудности процес на демократизация двете страни най-сетне пристигнаха в Европа.
За ЕС нямаше алтернатива, макар че интеграцията на тези относително бедни народи да означава голямо предизвикателство. Ако се следваха само икономически или технически критерии, присъединяването трябваше да бъде отказано поради недозрялост.
В случая обаче става дума преди всичко за политически сигнал, отправен към България и Румъния - че извървеният път си е струвал въпреки трудностите; че те са добре дошли в ЕС.
Подписването на договорите трябва да бъде за правителствата в София и Букурещ стимул, да продължават последователно с реформите и да предприемат решителни мерки срещу т.нар. "култура на корупцията". Ако и без това закъснялото с три години присъединяване беше отложено още напред във времето, 30-те милиона граждани на България и Румъния вероятно щяха да са извънредно разочаровани, и то с право, а правителствата щяха да изпитат сериозни затруднения.
Първоначално тези две балкански държави трябваше да се присъединят към ЕС заедно с останалите бивши страни от някогашния Източен блок миналата година. Ала при продължилата с години наред подготовка за присъединяването стана ясно, че най-вече Румъния ще има нужда от повече време.
България успя да приключи присъединителните преговори свръхточно, ала и двете страни бяха третирани от ЕС, все в ущърб на България, като "блок", когато ставаше дума за датата на присъединяването.
Проблемите не са решени до ден днешен. Както отговарящият комисар на ЕС, така и Европейският парламент удостовериха на България и Румъния - макар и (особено на последната) със силни резерви - достатъчна зрялост за присъединяване към 1 януари 2007 г. И в двете страни кандидатки първо трябва да се усети ефекта от съдебните реформи.
Огромен проблем е корупцията. Ето защо е правилно, че ЕС за пръв път въведе в договорите предпазна клауза, с която се определя, че приемът може да се отложи с една година, ако Еврокомисията не съзира напредък.
България и Румъния получават голям аванс от доверие, което, нека се надяваме, ще оправдаят в името на Европа. А общността е изправена пред сериозни финансови предизвикателства.
Над 40 млрд. евро ще струва интеграцията на българите и румънците в ЕС през следващото десетилетие. Несъмнено благодарение на членове № 26 и 27 всекидневната работа и решаването на проблемите в общността със сигурност няма да станат по-лесни.
Исканията на консервативната опозиция в Германия за препреговаряне на договорите за присъединяване с Румъния и България, продиктувани от страховете от дъмпинг на пазара на работната ръка, звучат по странен начин наивно. В договорите и без това са предвидени преходни срокове, ограничаващи свободното право на придвижване и избор на работно място за румънски и български евтини работници.
Да се започват наново преговори по целия пакет, би означавало необходимост от събиране на правителствена конференция на всичките 25 държави от ЕС. По отношение на присъединителните договори е в сила принципът "изцяло или изобщо не".
Германското федерално правителство прие договорите още преди месеци и по това време от опозицията не последва никаква реакция, но тогава не се водеше и предизборна борба в германската федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия.
