Наблюдател на Би Би Си: За ЕС няма значение каква коалиция ще управлява България

По време на следващото българско правителство България ще се присъедини към ЕС, но за тази цел трябва да бъдат извършени някои спешни реформи.

При разположението на силите след изборите обаче преговорите за коалиционен кабинет могат да се проточат.

Предлагаме пълния текст на интервю с наблюдателя на Би Би Си за Югоизточна Европа Гейбриъл Партош пред Българската редакция на Би Би Си.

- С колко време разполагат основните политически партии, за да може България да се подготви окончателно за членство в ЕС?

- Всъщност, не с много време, ако новото правителство - независимо в какъв състав - иска да изпълни критериите на ЕС, като главният момент е реформата в съдебната система, по-специално в прокуратурата, и по-общо казано в борбата срещу престъпността.

Те трябва да имат резултати в рамките на следващите три до четири месеца. Докладът на Европейската комисия трябва да бъде готов в началото на ноември. За да може това да стане на практика, те имат най-много няколко седмици за съставяне на правителство.

- Има ли някакво значение за ЕС каква управляваща коалиция ще се сформира в България?

- Не смятам, че има значение каква ще бъде коалицията при положение, че Брюксел не иска да се намесва. Разбира се отделните правителства в ЕС в зависимост от техния политически цвят могат да имат различни предпочитания.

Може със сигурност да се предположи, че участието на "Атака" в правителството би предизвикало загриженост, но това не изглежда вероятно.

Иначе не съществуват някакви предпочитания. Би било желателно да има известна последователност в управлението, като това е по-скоро от вътрешна гледна точка, за да може по-бързо да се приеме новото законодателство или неговите изменения.

Това предполага някакво участие на НДСВ в новото правителство, но този факт не е толкова важен. Ако социалистите, ДПС и някоя от малките дясноцентристки партии сформират правителство - това би било също толкова добър вариант.

- Феноменът "Атака" е нов за българската политика. За 15 години преход в българския парламент нямаше нито една екстремистка партия. Някои определят коалицията на Волен Сидеров като крайно дясна, а други - като крайно лява. Може ли Сидеров да се сравни с Жан-Мари льо Пен във Франция и с Йорг Хайдер в Австрия?

- Той се вписва напълно в това явление. Освен това в Централна и Източна Европа има подобни партии, които са участвали периодично в управлението, като например Републиканците в Чешката република или Партията на унгарската справедливост и живот в Унгария.

Но резултатът на "Атака" от 8% е доста далеч от подкрепата, която спечели Партията на свободата на Йорг Хайдер, когато бе на върха на популярността си - близо 30%. Или пък от Жан-Мари льо Пен, когато излезе на второ място в първия кръг на президентските избори във Франция.

Не смятам, че в България има реална подкрепа за този тип екстремизъм, който проповядва обединението. Според мен вотът за "Атака" е по-скоро израз на отчаяние от страна на някои избиратели. Ако икономическото положение в България се подобри, а за това има изгледи, групата може и да не влезе в парламента след четири години.