Дяволски горещо е! От Мейн до Хавай, живакът на термометрите се покачва неумолимо. Жегата в САЩ е като в пещ и е просто поредното от серията екстремни метеорологични събития през последните няколко години, след епичните наводнения в Пакистан и Австралия, рекордните горещи вълни в Москва и най-обилните от повече от век снеговалежи в Южна Корея.
Тези екстремни отклонения във времето прехвърлят границите на преживяното от хората. Какво предизвиква тези феномени? И какво можем да направим във връзка с това, вместо само да се оплакваме?
1. Това лято е много по-топло от нормалното.
Лятото наистина ни се струва по-горещо и то не само в САЩ, поради една причина. Миналия месец средната месечна температура на повърхността на Земята беше четвъртата по височина откакто се водят метеорологичните статистики.
А и юли прави всичко възможно, за да надмине юни. Според американското Национално управление за изследване на океаните и атмосферата в 49 американски щата, тоест във всички без Делауеър, са отчетени рекордно високи температури през последните три седмици.
Във Вашингтон горещата вълна заля източното крайбрежие и покачи температурите до трицифрени (по Фаренхайт) стойности. На страдащите от горещините жители на Вашингтон трябва да бъде простено, ако гледат на това лято като на нещо необичайно. Защото те всъщност грешат.
В глобален план месец юни беше 316-ият месец поред с по-високи температури от средните за ХХ в. Така че наистина може и да е много по-топло, отколкото сме свикнали, но може би ние просто сме свидетели как се налага ново понятие за нормалното, когато говорим за горещините и за други екстремни метеорологични явления.
2. Метеорологичните явления, които се случват "веднъж на 100 години", се случват веднъж на всеки 100 години.
Понятието метеорологично събитие, което се случва веднъж на 100 години вече не отговаря на името си. През 2005 г. например катастрофална, "случваща се веднъж на 100 години" суша обхвана Амазонка, но само за да бъде последвана от друга подобна суша през 2010 г.
В глобален мащаб редки преди това метеорологични събития все повече зачестиха. Погледнете например големите наводнения, които опустошиха една пета от територията на Пакистан миналата година и удавиха Източна Австралия и сърцето на Америка през настоящата година. Така че е време метеоролозите да използват нови, по-точни термини.
Разбира се, когато учените говорят за "веднъж на 100 години", те нямат предвид, че голямо наводнение, суша или ураган ще поразят дадено място веднъж на 100 години, а че има 1% шанс подобно нещо да се случи всяка година. Но и в двата случая фактът, че онова, което едно време беше смятано за метеорологично събитие, случващо се веднъж на 100 години, днес, както изглежда, се случва по-често, отговаря на климатичните модели, прогнозиращи, че покачване на средните температури в глобален план ще доведе до по-чести и по-сериозни екстремни метеорологични условия.
3. Не може и екстремните суши, и екстремните наводнения да се дължат на климатични промени.
Мнението, че климатичните промени могат да бъдат отговорни едновременно за сушите и за наводненията противоречи на пръв поглед на здравия разум. Но всъщност е точно така. Учените установиха, че климатичните промени могат да предизвикат периоди на интензивни валежи, последвани от дълги периоди на суша.
Тази комбинация на сериозни дъждовни бури и суша на свой ред може да доведе до още повече наводнения, свлачища, ерозия на почвата и други природни бедствия. На някои места има признаци, че това може би вече се случва. Например от 1951 до 2000 г. обилните мусонни дъждове в Индия станаха по-чести и интензивни, докато по-умерените валежи са много по-редки. Подобно нещо се наблюдава и в Китай. Катастрофалните суши от тази пролет бяха последвани от огромни наводнения, които отнеха живота на близо 200 души и наложиха евакуацията на над 1,5 млн. души.
4. Покачването на температурите с един или два допълнителни градуса не е кой знае какво.
Когато навън е много горещо (например над 100 градуса по Фаренхайт) един градус повече не изглежда чак толкова много. Но когато става дума за средни температури в глобален план, то един градус повече има огромни последици за хората и планетата.
От преди индустриалната епоха средната глобална температура при повърхността на земята се е покачила с 1,4 градуса по Целзий, като над един градус от това затопляне е станало през последните три десетилетия.
И вече сме свидетели на значителни промени. В много части на света студените дни и нощи намаляха, а топлите дни станаха по-обичайно явление през последния половин век.
Ледовете в Арктика, ледената покривка в Гренландия и ледниците в Алпите и на антарктическия полуостров се топят по-бързо. Океаните станаха по-киселинни в резултат на натрупването на парникови газове, а затоплянето на водата на реките и езерата влияе вече на сладководните риби и на други водни видове.
В резултат на всичко това животните и растенията мигрират към полюсите или на места с по-висока надморска височина в търсене на по-гостоприемни хабитати. И всичко това се случва при повишаване на температурите само с 1,4 градуса по Целзий. Но това е само средна величина. Настоящите температури се повишават с различни темпове и с променливо влияние по света.
Много климатолози прогнозират, че ако не бъдат предприети действия за намаляване на въглеродните емисии, то средната температура на планетата ни може да се повиши с 11,5 градуса по Целзий до края на века. А последиците от това са невъобразими.
5. Всеки се оплаква от времето, но никой не прави нищо по въпроса.
Ние всички обичаме да се оплакваме от времето. Но тази стара поговорка не е чак толкова правилна. В действителност правителствата, бизнесът и отделните хора по света могат да направят много - и вече го правят - за да намалят газовете, които образуват слоеве, задържащи топлината над земната повърхност и да подготвят в хората за екстремното време.
Най-малко 85 страни вече поеха ангажимента да намалят парниковите емисии или да ограничат техния растеж до 2020 г., като преминат към възобновяеми енергийни източници, като повишат енергийната ефективност и опазват горите. В САЩ например някои от най-богатите 500 компании, а дори и военните полагат усилия, за да намалят въглеродните емисии. Това е добро начало, но не е достатъчно.
Много страни, градове и общини се подготвят за въздействието на покачващите се глобални температури.
В Бангладеш например действията на правителството за повишаване готовността на страната да посреща бедствията намалиха броя на жертвите на циклоните. Циклонът Сидър през 2007 г. отне живота на 3400 души, докато подобен циклон през 1991 г. причини смъртта на почти 140 хил. души.
Виетнам пък инвестира средства във възстановяването на мангровите гори - естествената бариера, предпазваща крайбрежните райони от наводнения.
В доклада за природните ресурси по света през 2010-2011 г., изготвен от Института за световните ресурси, Програмата на ООН за развитие, Програмата на ООН за околната среда и Световната банка, се посочва какви са плановете на правителствата за справяне с климатичните промени и екстремното време.
Но ние можем да направим много повече, за да намалим въглеродните емисии, които на първо място задълбочават проблема. Когато става дума за нашата затопляща се планета, е време за по-малко празни приказки и за повече действия.
Повече за времето у нас и по света в Sinoptik.bg
