С к коло 2 градуса ще се повиши температурата на въздуха у нас за периода 2020-2050 г., а до края на века - с 3-3,5 градуса, сочат анализи на тенденциите, изготвени от Националния институт по хидрология и метеорология (НИМХ) към БАН и представени днес пред журналисти.
Очакванията са по-скоро за засушаване и намаляване средно с около 10-15% на валежите, кази тенденция ще засегне най-силно Югоизточна България, според доц. Валери Спиридонов, зам.-генерален директор на института.
Сравнението е на база изминалия 30-годишен период.
От изнесените данни обаче не можело да се предположи какво точно ще е времето през тези години.
До 2100 г. се очаквало и леко повишение на т.нар. вреден (приземен) озон, най-вече над Черно море.
От края на 70-те години се наблюдава тенденция на затопляне на климата у нас, като през втората половина на миналия век зимите са по-меки, обясни доц. Спиридонов.
Данните досега показват, че в 18 от последните 21 години има положителни аномалии на средногодишната температура на въздуха. През 2009 г. за България тя е била с 1,2 градуса над климатичната норма.
Според Валери Спиридонов миналата година е била поредната 12-та с температури по-високи от обичайните за страната.
Анализите на НИМХ сочат, че тенденцията за затопляне ще продължи до края на века, като до 2050 г. температурите ще се вдигнат с 2 градуса, а валежите ще намалеят с 10%. Учените от института са констатирали и друга тенденция -
все по-чести екстремни метеорологични явления,
като екстремни температури, например, - с около 30% през периода от 1991-2007 г. спрямо нормите от 1961-1990 г.
През същият период метеоролозите са констатират и повече дни с "бедствено проливни валежи". Изминалият юли е 300% над нормата.
Същевременно, в края на настоящият век валежите ще спират именно през топлата част от годината. Снежната покривка също показва тенденция към намаление.
В условията на затоплящ се климат в България могат да се отглеждат по-сухоустойчиви култури, препоръчва доц. Веселин Александров, директор на департамент в НИМХ.
По думите му промяната няма да е толкова драстична и в България все пак няма да могат да се отглеждат маслини или банани, например.
Екстремно високите и ниски температури обаче предизвикват топлинен стрес на земеделските култури и в резултат ученият очаква спад на добива от тях.
Според него в Североизточна и Северозападна България климатът ще е изключително подходящ за отглеждане на соя.
В такива условия обаче не бива да се отглеждат ГМО храни,
категорични са от НИМХ, като препоръчват по-скоро биопроизводството.
2010 г. може да се окаже най-топлата от 100 години насам. Август ще бъде предимно сух и горещ, като се очакват дни, когато живакът ще показва 40 градуса - вероятно за първи и последен път това лято, според прогнозата на института. Опасността от пожари също е по-голяма.
Засега синоптиците прогнозират през септември времето да бъде с температури и валежи, близки до нормалните, а октомври да бъде относително мокър и с нормални градуси.
Нормални ще са температурите и през ноември, но той ще бъде относително по-сух. Очаква се декември да бъде по-мек и топъл.
Според българките метеоролози е възможно до 16 август в Москва да превали, но жегите в Москва да останат до края на седмицата. По-силно захлаждане, дъжд и вятър в руската столица се очаква през седмицата от 17 до 24 август.
Системата не може повече да се съкращава, заяви генералният директор на НИМХ-БАН доц. Георги Корчев. Той обясни, че степента на автоматизация на дейностите в института е много малка и затова повечето се правят на ръка.
В момента нашият персонал е сведен до минимум,
категоричен е той.
Когато средната заплата стане 400 евро вместо 400 лева, тогава можем да говорим за автоматизация, съгласи се и зам.-директорът Валери Спиридонов.
В началото на 90-те години персоналът на НИМХ е бил 1200 души, сега е 731. За това време в структурата се е влял и още един институт.
Доц. Корчев обясни, че в момента има 1000 пункта за наблюдение, но ако се намали броят на станциите за валежи, трябва да се купят радари. За страната ни са необходими поне два такива радара, а цената само на единия от тях е 1,5 млн. евро.
Така и двата радара ще струват приблизително толкова, колкото е бюджетът на НИМХ за тази година.
Генералният директор припомни, че ще имат пари за още три месеца работа, тъй като бюджетът е намален с 1,5 млн. лева.
Част от хората вече работят по шест, вместо по осем часа, има и служители, които всеки месец излизат в отпуск от пет работни дни.
Въпреки трудностите, от НИМХ обещават да не развалят прогнозите за времето.
Пълна прогноза за времето по света и у нас вижте на сайта Sinoptik.bg.
Източник:
Красимир Делчев, БГНЕС
