Една година от кризата със заложниците в Москва

На 23 октомври м.г. около 50 въоръжени мъже и жени нахлуха в московския Дворец на културата, взимайки за заложници всичките близо 700 зрители на мюзикъла "Норд-Ост" и участващите в постановката актьори. След рискованата операция по освобождаването им равносметката сочеше 128 загинали цивилни. Близките и пострадалите при покушението потърсиха правата си в съда, но властите им отказаха парично обезщетение.

Похитителите се оказаха чеченци, които твърдяха, че се борят за край на войната. Участваха и жени, т.нар. черни вдовици, чиито съпрузи са загинали бойци от размирната република. Катарската телевизия "Ал Джазира" излъчи две изявления на терористите, в които те заявили, че са дошли в Москва, за да прекратят войната в Чечения

Руско-чеченските отношения са особено напрегнати през последните години. Руските войски се изтеглят от чеченска територия през 1996 г. след продължила две години тежка война, но се завръщат отново през 1999 г., след като чеченците започват серия от бомбени атентати в Русия, отнели живота на близо 300 души.

След похищението руските елитни части за бързо реагиране "Алфа" обградиха театъра и района около него. В руската столица бяха въведени засилени мерки за сигурност. Българите Веселин Недков, родом от Разград, Емилия Узунова, която е с двойно (българско и австрийско) гражданство, и Юрий Гарбов (бесарабски българин) са били сред заложниците заедно с още около 30 чужденци.

Два дни след похищението радиостанция "Маяк" съобщи, че акцията по задържането на заложници в Москва е отговор на бунтовници от групата на убития година по-рано полеви командир Арби Бараев.

Краят на драмата настъпи три дни след похищението. Рано сутринта на третия ден руските спецчасти атакуваха Двореца на културата в Москва (вж. фотогалерия в сп. "Тайм"). Главатарят на чеченците Мовсар Бараев загина по време на щурма. По-голямата част от терористите също бяха убити, някои от които в съня си. Загинаха и заложници, като по предварителни данни бяха 67.

Окончателните данни за загиналите обаче бяха шокиращи - 120 руснаци и 8 българи се простиха с живота си. Преди нахлуването на спецотряда в сградата бе пуснат сънотворен газ през вентилацията. Много от ранените заложници бяха приети именно с диагноза натравяне с токсичен газ. Българката Емилия Узунова също почина след операцията по освобождаването на заложниците заради влошаване на здравето си. Руските власти отказаха да съобщят какъв газ са използвали, но по-късно стана ясно, че е бил опиат.

Близки на загиналите и пострадали при рискованата спасителна операция решиха да търсят правата си в съда. В Москва се проведе първото съдебно заседание по иска на 61 души за парични обезщетения срещу столичните власти. Повечето искове бяха за по 1 млн. долара. Московските власти обаче отхвърлиха обвиненията с довода, че не могат да носят отговорност за действията на терористи.