С ъвършените късчета време.
Единение със себе си.
Единение с близките.
“Празничен баланс”.
Тези дни до 5-ти януари са глътка въздух и възможност за мнозина да се докоснем до усещането за почивка на тялото. Почивка на ума. Спокойствие за душата. Само в дните от Рождество до Нова година и малко след това съм способна да слея в едно благодарност, обич, примирие и едно напълно естествено отсяване. На украса и сърцевина. Пълно потапяне. Разбирането ми за ваканция е да забравя за датите и да не зная в кой ден от календара се намираме. Рядък лукс, но като изживяване е възможно! Дали ще степенуваме потребностите или ще смесим пластовете по свое усмотрение? Сякаш всичко притихва след първото празнично утро. Намества стрелките на часовника и нещата от живота по местата им. Не бързаме за подаръци, за подредба, за трапеза. И ни остава така важното време за себе си и за близките! Как да се насладим на това време и да си дадем живец с още малко “събития”?
Смислени отпечатъци за финал на годината и начало на следващата? Започваме заедно! Пишете ми, за да продължим списъка подобаващо:)
1.”Планирам да се наспя”
Умората обичайно е от общ характер - на тялото и ума. Да не бързаме. Да свалим напрежението. Забравете за часовниците и “нормалното” време за сън. Нормалното време за душ. За храна. Всичко е позволено! Заспиване след 3 сутринта, късно събуждане, после дрямка “по някое време”. Не поглеждайте часовниците! Личен пример: В неделя се събудих усмихвайки се. Случи се! Да “изтрия” датите, да почивам. Мислех, че е четвъртък или петък…
2.Филмова вечер/следобед
С горещ чай, пуканки, портокали и одеяло. С питие по никое време. Заглавия, които си обещаваме, че ще видим. Може да са с коледна тематика, разнежващо-любовни, или просто филм, на който сте заспивали и ви е кофти, че сте нямали сили да гледате. Личен пример: Досега успях да гледам: - “Нюрнберг” с Ръсел Кроу и Рами Малек - имах нужда от повече документални кадри, повече дълбочина в детайлите, но и така става. Остават въпросите - какво се е случило с всички нацистки организации, които продължават да “живеят” извън стените на съда? Осъждането на няколко от водещите фигури не решава окончателно този проблем. Както и основната тема на филма, направен по книгата "Нацистът и психиатърът"- защо са го допуснали, каква е психиката на престъпниците, различни ли са от нас? Какво е възпитанието на обществото по онова време, за да има “съгласие” и почва тази идеология?
-“Сянката на Караваджо” под режисурата на Микеле Плачидо - покъртителен филмов разказ за житейската философия на един емблематичен “пънкар”, какъвто е Микеланджело Меризи да Караваджо. И всъщност филм, който говори много ясно, каква трябва да е истинската вяра, извън рамките поставяни умишлено между тленното, реалността и стремлението на душите. Ако ви липсва филм с религиозна тематика - “Сянката на Караваджо” е много човешки направен. Бунтар в изкуството и бунтар в живота - Караваджо е бил чаровен сладострастник, но без мръсна похот, а с искрена радост и наслаждение от Жената (в неговия случай са били доста).
-“Момчетата от Бразилия“ - британско-американски филм от 1978-ма година. С участието на Грегъри Пек и Лорънс Оливие. Гледала съм го, но не всички вкъщи бяха. Получи се продължение на темата от “Нюрнберг”, но с научна жестокост, заради присъствието на Менгеле.
3.Коледна разходка
В града, защото е празнично. Или сред природата - особено, ако имате планина наблизо и снега се е задържал. Морето през зимата е мечта. При всички случаи основното отново е, че не бързаме и запечатваме отново парченца време за чиста радост.
Личен пример: Живея в полите на Люлин планина и към нас често се качват туристи. Тези дни е пълно с шейни и всякакви средства за пързаляне. Имам щеки, за да не се пребия:)) И разхождам кучетата по поляните наоколо. Избягвам количеството народ - идеята е гледката и чистия хоризонт. На връщане си режа клонки от елхи и шипкови храсти - стоят супер свежо във вази.
4.Културни мероприятия
Влезте онлайн и вижте работното време - в момента са отворени много музеи и галерии. Има експозиции, които са временни, а не си струва да ги пропускаме. В София, в Националната галерия има точно две, заради които оставям пижамата вкъщи.
- На Гийермо Лорка - “Отвъд магичното”. Чилийски художник, роден през 1984-та година. България е страната, която “за първи път представя в европейски публичен музей цялостен подбор от негови произведения”. Дали е новатор, или просто млад художник, който мечтае да се докосне до Салвадор Дали и Рене Магрит? При всички случаи е интересно да се види и много въздействащо.
- На Захари Зограф - “Имерсивна изложба”. Отново огромни усилия да видим работата и посвещението на този наш голям творец и голям българин. Между църковната (по канони) и светската живопис, Захари Зограф дава безценен принос в нашата революция за виждането на човека в изкуството, във вярата и в живота по онова време. На неговото семейство дължим богата колекция с произведения на майстори - най-старата колекция от западноевропейско изкуство в България ! Някога това е било и начин да се изучат школи, техники и похвати. Имах възможност да се докосна (буквално) до образци от тази колекция. С меки ръкавици:)
5.Коледна разходка вечер
Просто разходка, но с друго усещане, заради светлините, аромата на греяно вино (можете да си направите като се приберете или да пиете навън) и атмосферата на града, в който живеете. Или селото. Но вечер, вечер е друго… Освен това почти във всеки град има базари с дегустация (дори в Лом, на площад “Свобода”).
6.Нещо на ръка
Направете си картичка, украса, рисунка или малък подарък. Успокоява и ни връща усещането, че все още сме творци:) Ако имате малки деца - действа сплотяващо. А с големите е забавно - обикновено ни се смеят, колко сме дървени и са супер добри, заради въображението си и другата гледна точка.
Личен опит: Боядисах една от стените в хола в тъмно зелено. Намерих си стара картина, която съм правила с маслени бои - ужасна е:) Не събрах кураж за ново творчество, но изрових от семейните архиви предмети на изкуството със сантиментална и художествена стойност. Заради зелената стена и всички други нямах време за елхата. В последния момент спасихме малък смърч, за 10лв., в саксия.
7.Разчистете терена за нови спортни практики.
Лека прахосмукачка и място на килима за йога, за упражнения, за нещо, което сте гледали в YouTube, но все не успявате да пробвате. Благодарение на кинезитерапевта, при когото ходя открих проф. Шишонин. Милиони гледания и супер полезни упражнения, особено за седящо работещи като мен. Някои от тях правя в леглото, преди да стана. Ползвам кростренажор и въобще всичко, с което мога да си разтегна прешлените и гръбнака.
8.Писмо до себе си. Все пак идва финал на годината!
“Черно на бяло” - напишете си, как се чувствате в моментна и какво си пожелавате. На себе си! Практично и романтично е - дава яснота. Много е различно от мислите и споделеното с приятели. Не, не е “като лексикон”, готино е.
9.Важни моменти от годината. Можете и да не ги пишете:)
Спомнете си, върнете лентата. Ако ви стане тегаво от точка 8, тази ще ви подсети, че сте се справили - имало е препятствия, сложни ситуации, но също така ведри и емоционално зареждащи моменти. Лични полети, които са се случили на вас! Ако сте се оплескали и сте на границата на отчаянието - ето, има какво да правите през 2026-та. От 1-ви;)
10.Книгите.
Свалете си книга, поръчайте си, поне прелистете страниците на тази, която държите до леглото си. Не усещаме как губим навика да четем нещо извън кратките материали онлайн. А не бива. Върнете си умението да се откъсвате от всичко друго - до 5-ти януари има време.
Гледам слънцето през прозорците. Успях да “запаля” руската сауна в двора. Капнах кедрово масло върху горещите камъни вътре. Снимах снега на 25-ти - синът ми е роден в утрото на тази дата. Пратих му клипче за “добро утро”, понеже го няма в България за този рожден ден. Успях да вляза в роклята, която вече 20 години обличам само на Коледа, откакто се е родил. Посрещнах приятели, които бяха до нас през всичките години на израстване. Благодарих им. Обадихме му се. Гледах клипчета, как танцува някъде в Чехия - добър танцьор, очарователен е. Понеже ми е дете, а и защото наистина е. Върху котленския килим в спалнята има кош с дрехи - може би ще ги прибера в гардеробите. Всичко ще бъде наред. Скоро.
Какви са вашите “Малки истории”, които отварят прозорец към голямата картина на живота? Ще се радвам да споделите на milena.zlatkova@novaradiogroup.bg
За автора:
Милена Златкова, добре познатият глас от ефира на „Тройка на разсъмване“ по радио Витоша, стартира своята авторска рубрика „Малките неща“ на сайта Vesti.bg.
С над 25 години опит зад микрофона, тя остава близо до слушателите с човешките истории, личната позиция и отдадеността към редица социални каузи и инициативи.
Автентичният подход и чувствителност към важните детайли намират своето продължение в онлайн пространството.
„Малките неща“ поставя фокус върху човешките моменти, които често остават на заден план, но оформят начина, по който живеем. Това ще бъде мястото, където читателите ще намерят всичко, което съпътства ежедневието ни, от въпросите и колебанията до малките радости, от онова, което ни вълнува като потребители, до онова което остава с нас като хора.
Лирична и саркастична, но винаги искрена и провокативна, четете рубриката „Малките неща“ на Vesti.bg!
