Л ятото преваля, но поредната порция жеги е на ход.
Работни дни, в които се заричаме, че ще преоткрием планината.
Почивни дни, в които стигаме най-много до близкия парк.
“Да, ще отида на Витоша. Като бяхме малки нашите редовно ни качваха до Черни връх”.
“Хижа “Здравец” е супер, а в Пловдив е такава жега…”.
“О, много обичам планината! Даже замислям един по-сериозен преход. Знаеш ли, колко мои приятели са минавали “Петте планини”?”.
Зная. И зная, че целогодишно мога да се мотая по пижама вкъщи, защото съм уморена, изтощена, отлагаща себе си. И не помня, колко дълго бях в плен на това изцеждащо състояние - хиперактивност през седмицата и хоризонтално състояние в почивните дни. А не бива.
В “Малките неща” често ще си “говорим” за навиците. За това, което знаем, че сме и за потенциалът, който трудно разгръщаме. Типично за мнозина е да се хвърляме в крайности и виновни, че не успяваме да направим големите крачки, да пропускаме малките.
С какво да започнем, ако имаме нужда от тонус, движение, настроение? Ако искаме да проветрим мислите си, да ги подредим?
С нещо наблизо. Но не парк.
ХИЖИТЕ
В последните години много от хижите в България заживяха нов живот. Предлагайки по-добра храна, качествен интернет за работещите “от вкъщи” и освежена, подобрена база. За партита, работни срещи, ученически акции и обикновени туристи. Вярно е, че понякога има смяна на собствеността, отсъстващи хижари или други ситуации, заради които е добре да си сверим часовника преди тръгване. Лесно е за проверка - много от хижите имат страници във фейсбук, собствени сайтове, информация с телефони можете да откриете и през БТС (Български Туристически Съюз).
Линк с историята на БТС, а тя е пряко свързана с Алеко Константинов:
В близката хижа до моят дом бях свидетел на интересни промени - буквално в движение. Защото, както казват сегашните ѝ стопани: “Хижарството не е само продаване на кюфтета и кебапчета, а е създаване на уют и условия в планината”. И го онагледиха така добре, че изградиха едно от най-популярните велотрасета в България, направиха десетки акции за почистване на пътеки в планината, маркираха и сложиха указателни табели, а цялото пространство около хижата заживя пълноценно за всички. Дали ще се спускате по въжета, ще се печете на полянка, или ще си опънете палатката? Или ще консумирате нещо жестоко вкусно, заедно с бира специално произведена за тях?
Аз сядам и гледам гората. Последния път някакви хора решиха да се оженят на място. Имаше арка от рози пред огромна морена, режисьорски столове и хаус парти.
Но в повечето хижи има и специални кътчета, където можете да си включите лаптопа и да работите. Идеалният баланс - 20 минути работа, 2 минути гледка, с която насищате сетивата си с природа.
Нощувките в последната година скочиха и сега 40лв (или около) на вечер са нещо нормално. И все пак си струва в жегите, ако е близо до вашият град и решите да останете дори за една вечер.
ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ КОМ - ЕМИНЕ
Или Е3
Изживях го преди година, заради синът ми. Това беше и причината, поради която открих във фейсбук страхотна група, в която се публикува и актуализира списък на хижите и заслоните (кои работят, с телефони на хижарите и детайлна информация за удобства и резервации). Също и списък с необходимите медикаменти, мехлеми, бинтове и всичко необходимо за оцеляване по път. Трети списък с екипировка - колко голяма раница, какви дрехи, чорапи, обувки, шапки с мрежа против насекоми, щеки…всичко.
Ком-Емине накратко е 600 км по билото на Стара планина. Най-дългият пешеходен, туристически маршрут, има и друго име - “Маршрут на дружбата”.
Около 18 дни е средното време за минаване на това предизвикателство.
Не е толкова трудно да намерите и съмишленици. Но тук не се изисква само издръжливост. А базова грамотност за оцеляване в планина и познаване на трасето.
Може би най-ключовото е да намерите опитен планински водач. Ком-Емине е нещо повече от дълга разходка в гората. Ако влезете на сайта на БФТ (Българска федерация по туризъм), ще откриете дати за тръгване, време за минаване и цена, за да направите този преход с планински водач.
И да решите дали ще спите в хижите или на палатка.
Опитният планински водач прави точен план - за всеки ден, с маршрут и изминати километри, както и крайна точка за почивка и спане. Чрез фейсбук можете да откриете и частни планински водачи. В групата, която открих (Ком-Емине, естествено), има линкове за навигация, схема на чешмите (изключително важно за оцеляването при километри преход на ден), на работещите хижи (с телефони за връзка), на екипировката и начините за подготовка. Така например, ако решите да минете този маршрут е важно, колко тежи всеки грам от багажа Ви! Ключово е да решите дали ще се натоварите и с палатка, шалте и спален чувал.
В хижите посрещат добре (в повечето случаи), а можете да разчитате на топла храна, душ и възможност да изперете дрехите си за следващия ден. Ако не искате да отделите бюджет за това, по пътя има множество заслони. И някои легендарни места, където стопаните живеещи високо в планината приютяват нуждаещите се от покрив. Преминалите знаят, че могат да разчитат и на специалните кутии, които са основно финансирани от човек, милеещ за планината и “Ком-Еминейци”. В тези кутии ще отриете хляб и кроасани, прясно приготвени от този човек, консерви с риба, кюфтенца в доматен сос, цитопласт, медикаменти, репеленти. Всеки може свободно и безплатно да си вземе това, от което се нуждае и ако прецени - да остави нещо от себе си за следващите!
В групите онлайн ще откриете информация и за животинските видове, за това как да реагирате, ако срещнете мечка, или куче, което пази стадата високо в планината (в някои случаи “работи” да го почерпите с гранулки кучешка храна). Ще прочетете и важни инструкции за това, какво да правите, ако попаднете в буря, гръмотевици, дъжд.
Времето в планината не винаги е предсказуемо. Дъждобран, ветробран и поларена дреха са необходими, тъй като на високото и през нощта температурите могат да паднат до 5 градуса.
Обувките е добре да са леки, туристически. И да са два чифта, защото мазолите и раните са чест спътник в този дълъг поход. Допълнителна батерия за телефон, защото с търсене на клетка и с GPS, можете да останете без връзка със света и без ориентир.
Навигацията, ако сте без водач е важна. Но често и недостатъчна, за да не се изгубите по трасето. Затова предварителното проучване е от изключителна важност.
Можете ли да минете Ком-Емине без водач? Онлайн ще откриете много ентусиасти, които тръгват по същото време. Сред тях има и опитни в преходите хора - говорете, разпитайте ги.
Не бива да забравяте, че само желанието не стига! Това е сериозно изпитание. Един от съветите - преди същинският преход, тренирайте! Поне няколко пъти, поне три дни подред по минимум 30 километра! Защото умората се натрупва и това, че за един ден сте успели да извървите 30-40 километра, не означава, че ще можете да го правите всеки ден, повече от две седмици подред.
Рекордите - 4 дни и половина. И един от миналата година - на Петър Христов. Вместо за 20, успява да измине това разстояние за…6 дни!
Има ли време за романтика и красиви гледки? Категорично “Да”! Една прекрасна традиция носи спомени и допълнителна емоция на финала - всеки от тръгналите си взема камъчета от връх
Ком и хвърля едно от тях в морето от нос Емине. Обратното пък обяснява количеството мидички, които се трупат на връх Ком.
Тръгналите по този маршрут казват, че който мине Витиня - вижда морето!
А тази гледка няма да забравя никога. Стоях на самият край на нос Емине. Гледах цвета на морето. Чаках.
Видях, как един след друг се появиха всички, с които синът ми Христо измина Е3. И той. Всеки от тях мина и спря до майка ми, която е на 78 години. Седнала на туристически стол, с широкопола шапка. С бастунче в едната ръка и кутия с баница с праз лук в другата. Беше обещала на Христо.
Спираха, целуваха ръка на майка ми и си вземаха парче от баницата.
ПЕТТЕ ПЛАНИНИ ИЛИ Е4
Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка.
Е4 всъщност е международен планински маршрут, но в българската си част минава през тези пет планини. В сравнение с Е3 е много по-кратък като време (по-малко от две седмици), а дължината му е 260км. За разлика от Ком-Емине е доста по-екстремен, защото планините на места са по-стръмни за изкачване и не толкова гостоприемни. Но гледките…гледките са изключителни!
За този маршрут също е важно да сте подготвени не само с екипировка (жесток пек по високите места в Пирин, но и ниски температури и сняг на места). Имайте предвид наличието на по-дълги участъци, в които просто няма, откъде да си налеете вода! Тогава, ако сте цяла група хора много ясно проличава подкрепата, грижата и липсата на егоизъм - все важни качества в планината.
Между хижа “Яворов” и хижа “Вихрен” можете да разчитате на метално въже, когато изкачвате пътеката, която подсича южните склонове на Кутело. Нагоре, към връх Вихрен е поставена и метална вдига, която подпомага преминаването, ако пътеката е заледена. Но! Навсякъде в планините, където има монтирани метални помощни въжета трябва да запомните, че при буря и гръмотевици те са опасни!
Този път с майка ми и с баницата се озовахме в подножието на Славянка. На територията на хижа “Извора”. При температура над 40 градуса в района.
Повторихме онзи ритуал.
После “децата” - синът ми, неговата приятелка и близки хора отидоха на къмпинг в Гърция.
А ние с майка ми да пием вино в Мелник, на 40 градуса. Купих си една графика и вино за вкъщи.
ДУШАТА НА РОДОПИТЕ ИЛИ Е8
Е8 е в България е част от трансевропейски пешеходен маршрут.
С дължина около 420 километра обхожда някои от най-знаменитите места в целия Балкански полуостров. Преминава през част от Рила и през целите Родопи. Една от първите спирки в маршрута е връх Мусала. 2925,4 м, но гледката отгоре е величествена и дава възможност да видите голяма част от пътя, който предстои.
Как ще премине от първо лице? Предстои.
ДИШАМ
Всеки намира своята “дрога”. С която да балансира, да диша, да се справи със света наоколо и този в себе си. Преходите или по-кратките разходки (по всяко време на годината) ни подреждат хармонично. По естествен начин.
Или поне блокират демоните, които се опитват да превземат иначе сговорчивата ни човешка природа.
И колкото по-напрегнато живеем от понеделник до петък, толкова повече се изостря тази потребност да докосваме планината. Виждам го у хората около мен с отговорни, стресиращи професии.
Живея над София, буквално в гора. Но има разлика между това да седя на верандата и да вляза в близката букова горичка.
30 минути вечер в парка/градинката около блока и по-сериозна разходка през почивните дни в планината - всичко, за което се заричах, докато живеех в апартамент. Тогава изпълних само първата част, заради кучето:)
Сега е онази мантра “да живеем сега”, която ни притиска от сайтове, социални мрежи и лайф коучове (едва ги търпя).
Обаче - клишетата са верни.
Излез
Разходи се
Днес
Довечера
На сутринта
Дишай
ОЩЕ КАДРИ ВИЖТЕ В НАШАТА ГАЛЕРИЯ
За автора:
Милена Златкова, добре познатият глас от ефира на „Тройка на разсъмване“ по радио Витоша, стартира своята авторска рубрика „Малките неща“ на сайта Vesti.bg.
С над 25 години опит зад микрофона, тя остава близо до слушателите с човешките истории, личната позиция и отдадеността към редица социални каузи и инициативи.
Автентичният подход и чувствителност към важните детайли намират своето продължение в онлайн пространството.
„Малките неща“ поставя фокус върху човешките моменти, които често остават на заден план, но оформят начина, по който живеем. Това ще бъде мястото, където читателите ще намерят всичко, което съпътства ежедневието ни, от въпросите и колебанията до малките радости, от онова, което ни вълнува като потребители, до онова което остава с нас като хора.
Лирична и саркастична, но винаги искрена и провокативна, четете рубриката „Малките неща“ на Vesti.bg!
