И спанката Алисия Естеве се представя за Таня Хед цели 6 години, оглавява асоциацията на жертвите и трогва Ню Йорк, преди да бъде разкрита, пише EuroNews.
Тя твърди, че е една от едва 18-те оцелели на 78-я етаж в Южната кула на Световния търговски център - точно над мястото, където вторият самолет се врязва на 11 септември 2001 г. Разказва със сълзи на очи как умиращ мъж ѝ връчва сватбената си халка, за да я върне на вдовицата му, как доброволец с горящи дрехи ѝ помага по стълбите и как е загубила годеника си Дейвид в Северната кула.
Всички ѝ вярват. Историята ѝ е толкова разтърсваща, че Таня Хед става председател на Асоциацията на оцелелите от Световния търговски център и позира до тогавашния кмет на Ню Йорк Руди Джулиани.
Нищо от това обаче не е истина.
Таня Хед всъщност е Алисия Естеве - млада жена от Барселона, която в деня на атентатите учи магистратура в Испания и никога през живота си не е стъпвала в Кулите близнаци. Не е съществувал и годежът ѝ с загиналия служител Дейвид Суарес.
Грандиозната лъжа издържа чак до 2007 г., когато журналисти от The New York Times усещат, че в разказите ѝ има разминавания, и я разкриват. Малко след това в форумите на оцелелите плъзва мълвата, че Алисия се е самоубила, но това така и не е потвърдено.
Филмът „Оцелялата“: Психологията на една невъзможна лъжа
Новият 88-минутен документален филм „Оцелялата“ (The Survivor) на испанския режисьор Кике Майло прави дълбок дисекция на този невероятен случай. Тъй като Алисия Естеве категорично отказва да участва или да покаже лицето си, Майло използва лични записи, писма и терапевтични сесии, за да възстанови пъзела.
Режисьорът разговаря с хората, които са я познавали отблизо в Ню Йорк - включително психолога Сам Кедем, който я е лекувал с години като жертва на атентата, без никога да усети и капка съмнение.
Мненията за нея са противоречиви. Някои я помнят как жадна за внимание манипулаторка, но други са категорични: без нейната енергия асоциацията никога нямаше да постигне такъв успех. Забележителното е, че Алисия никога не е взела и един цент за себе си от тази измама.
Как никой не я разкри толкова време?
Основният въпрос във филма не е къде е Алисия днес, а как обществената нужда от драматична история позволи на една напълно измислена трагедия да съществува 6 години без нито един човек - дори професионален психолог - да постави под съмнение думите ѝ.
Случаят напомня на друг известен испански скандал - този с Енрик Марко, който години наред се представя за оцелял от нацисткия концлагер Флосенбюрг. И в двата случая измисленият разказ, изпълнен с емоционални детайли, въздейства на обществото много по-силно от сухите и реални истории на истинските жертви.