Т ова е добра новина за едни, лоша за други: типичният ден на Земята няма да остане завинаги с продължителност от 24 часа. Учени са установили, че въртенето на нашата планета се забавя и един ден на Земята може някога да достигне 25 часа. Процесът обаче е толкова бавен, че е незабележим в рамките на човешкия живот – не се очаква да работим допълнителен час в обозримо бъдеще.
Това забавяне се обяснява главно с гравитационното взаимодействие между Земята и Луната. Същите сили, които причиняват приливите и отливите, действат и като малка спирачка върху въртенето на Земята, удължавайки дните по изключително постепенен начин, обобщава статия в Ecoticias.
Както е известно, продължителността от 24 часа всъщност съответства на слънчевия ден, определян от положението на Слънцето в небето. Ако обаче измерим въртенето на Земята спрямо далечните звезди, получаваме т.нар. звезден ден, който е малко по-кратък – 23 часа, 56 минути и 4 секунди. Слънчевият ден е с около 4 минути по-дълъг, защото Земята продължава да обикаля около Слънцето, докато се върти около оста си.
Луната като естествена спирачка
Но и това не е всичко. Дори 24-часовият слънчев ден не е напълно постоянен. Продължителността му се променя леко и в много дълги времеви мащаби има тенденция да нараства. Това явление е минимално, но може да бъде измерено с помощта на съвременни високоточни инструменти.
Основната причина за забавянето е ефектът на приливите и отливите. Под въздействието на лунната гравитация океаните образуват приливни издутини, които не са напълно съгласувани с Луната. Поради триенето с морското дъно тази асиметрия води до разсейване на енергия, което забавя въртенето на Земята и постепенно отдалечава Луната от нашата планета.
За по-лесно разбиране може да си представим въртящ се офис стол, който леко спираме с крак – той продължава да се върти, но постепенно намалява скоростта си. Подобен процес протича и на Земята, но в планетарен мащаб и в рамките на милиони години.
Учените откриват това минимално забавяне чрез изключително прецизни атомни часовници, комбинирани с астрономически наблюдения и анализ на исторически данни, като например сведения за древни слънчеви затъмнения. За да се поддържа съответствие между официалното време и реалното въртене на Земята, понякога към часовниците се добавят т.нар. високосни секунди.
Кога тогава ще стигнем до 25-часови дни? Най-често срещаните прогнози сочат период от около 200 милиона години, при условие че системата Земя-Луна продължи да се развива по същия начин.
