Н е знаем как точно може да изглежда извънземният живот- той може да е толкова различен от земния, че дори да не го разпознаем – особено ако става дума за микроорганизми или техни вкаменени следи , пише IFL Science. Но възможно ли е животът другаде във Вселената да не се различава чак толкова?
Земята е единствената планета, на която със сигурност знаем, че съществува живот. Именно затова астробиолозите я изследват, за да получат по-добра представа как животът може да се развива и в други светове. Но учените не гледат само към нашата планета. В самата Слънчева система има няколко места, смятани за потенциални домове на извънземни форми.
Марс е един от най-обсъжданите кандидати – някога е бил покрит с вода, което поражда въпроса: развил ли се е живот там и може ли все още да съществува под повърхността? Други възможни среди са дълбоките океани под ледените обвивки на спътниците на Юпитер и Сатурн. Дори и облаците на Венера са разглеждани като необичайна, но потенциална среда за живот.
Екстремни условия и границите на живота
Това са изключително сурови среди – далеч по-екстремни от всичко познато на Земята. И все пак, изучаването на нашите собствени екстремни местообитания помага да разберем къде са истинските граници на живота. От най-дълбоките океани до врящите извори – адаптациите на организмите са впечатляващи.
Едно от най-интересните места за такива изследвания е подземната лаборатория Boulby в Северна Англия. Тя се намира на 1,1 км дълбочина в работеща солна мина – на мястото на древно море, съществувало преди стотици милиони години.
Лаборатория Boulby – прозорец към Марс
Първоначално лабораторията е създадена за търсене на тъмна материя, но екстремните условия позволяват и други експерименти – като например тестването на марсохода „Розалинд Франклин“ на Европейската космическа агенция. Той трябва да бъде изстрелян към Марс през 2028 г. с мисия да открие следи от живот.
„Boulby е интересен, защото е дълбоко под земята. Там няма слънчева светлина, условията са енергийно бедни, а средата е силно солена. Подобни условия вероятно са съществували и на Марс, когато е имало течна вода“, обяснява проф. Чарлз Кокел, астробиолог от Университета в Единбург, пред IFLScience.
Може ли водата винаги да означава живот?
Някои учени предполагат, че бактерии са оцелявали в тази подземна среда още преди ерата на динозаврите. По-вероятно е обаче микроорганизмите да са проникнали там след откриването на мината през 1973 г. Какъвто и да е произходът им, изследванията в Boulby показват, че не всяко място с вода е подходящо за живот.
„Открихме подземни среди, в които концентрацията на соли е толкова висока, че са напълно необитаеми“, казва проф. Кокел. „Често си мислим, че там, където има вода, има и живот. Но ако водата съдържа неподходящи йони или химични съединения, тя може да бъде негодна за какъвто и да е живот.“
Защо тези изследвания са важни
Търсенето на извънземен живот е не само въпрос на любопитство и философия. То помага и на науката за Земята – показва как организмите се адаптират към сурови условия и ни дава по-добри инструменти за бъдещи мисии.
„Изучавайки живота дълбоко под земята в Boulby, получаваме идеи как да търсим живот на Марс. Но в същото време научаваме повече за собствената ни планета. Това е пример за връзката между грижата за Земята и изследването на космоса“, казва проф. Кокел.
Поглед едновременно навън и навътре
Не знаем дали и кога ще разберем дали сме сами във Вселената. Но докато търсим отговори сред звездите, трябва да изследваме и собствената си планета – дълбоко под земята, където също се крият ключове към разгадаването на живота.
