З ащо някои хора помнят сънищата си, а други - не? Учени от Италия са проучили този въпрос, съобщи Deutsche Welle.
В рамките на изследването те са анализирали данните, събрани от над 200 души на възраст между 18 и 70 години, които са записвали сънищата си всеки ден в продължение на 15 дни. През това време сънят им и когнитивното им поведение са били наблюдавани с помощта на уреди, прикрепени към тялото, както и с психометрични тестове, разказва германската обществена медия АРД.
Интересът към сънищата е решаващ фактор
Един от основните изводи в изследването е, че интересът към сънищата е ключов фактор за това дали си спомняме какво сме сънували, посочва АРД.
Германският изследовател на съня Ханс-Гюнтер Веес потвърждава, че е по-вероятно да запомним какво сме сънували, ако се интересуваме от собствените си сънища.
Принципно жените се интересуват повече от сънищата си, отколкото мъжете - и като цяло са по-добри в запомнянето на сънищата си от мъжете. Предишни проучвания ясно показват този ефект на пола.
Що се отнася до възрастта, тук изследването на италианските учени не открива никакви различия. Но изглежда, че сезоните оказват известно влияние върху запомнянето на сънищата: участниците са били по-малко способни да си спомнят сънищата си през зимата, отколкото през пролетта или есента.
Германският изследовател Веес обяснява, че способността за запомняне на сънища може да се тренира: "Ако си го представите като мускул, колкото повече тренирате този "мускул на паметта за сънища", толкова по-добре ще можете да си спомняте".
Според Веес ако веднага след събуждане започнем да мислим за това, което сме сънували през нощта, ние постепенно ще тренираме все повече и повече този "мускул на паметта за сънища". След три, четири или пет седмици ще си спомняме много повече сънища, отколкото преди, уверява експертът. Това обаче не означава, че така можем да подобрим или да тренираме и други показатели на паметта, уточнява Веес, цитиран от АРД.
Припомнянето на сънища може да се използва и за психотерапевтични цели, тъй като сънищата са свързани с преживяванията ни.
"В психотерапевтичния процес със сигурност може да е предимство, ако някой си спомня сънищата си", уверява германският експерт по сънищата.
Тъй като често имат нещо общо с преживяното през предходния ден, на сънищата може да се припише пречистваща и стабилизираща емоциите функция. В същото време обаче е възможно стресиращите сънища, например кошмарите, да оказват негативно влияние върху емоциите ни на следващия ден.
Дори при т.нар. "бели сънища", при които не можем да си спомним съдържанието им, е възможно да останат емоционални следи. Това може да има положителен или отрицателен ефект върху емоционалното ни състояние, особено през първите няколко часа след събуждане, обяснява АРД.
Интересно е да се отбележи, че по-възрастните хора по-често сънуват "бели сънища". Въпреки това авторите на изследването не откриват връзка между "белите сънища" и визуалната или вербалната памет. Това показва, че помненето на сънища не зависи от общите способности на паметта ни.
За да запомним съня си, не бива да се разсейваме
Изследователите са установили, че хората са по-склонни да забравят сънищата си, ако след събуждане мислите им бързо поемат в друга посока. Това е така, защото информацията в мозъка може да си пречи взаимно. Така че ако веднага след събуждане мислим за неща, които нямат нищо общо със съня ни, поради това припокриване ще ни е много по-трудно да си спомним сънищата си.
Изследователят Ханс-Гюнтер Веес подчертава, че това е добре познат феномен в изследването на паметта: ако научим нещо и веднага след това се заемем с други неща, е по-вероятно да забравим наученото. Ако обаче не се разсейваме с други неща, сме по-способни да запомним наученото. Точно заради това неслучайно се казва, че ученето непосредствено преди лягане ни помага да запомним наученото по-добре.
криза, която тихо расте" />
