В ъзможно ли е вулканичен остров сред ледовете и във формата на подкова да дава отговор на загадката какъв е животът на Марс? С огнено минало и ледено настояще антарктическият остров Дисепшън предоставя на изследователите улики за този възможен извънземен живот, предаде АФП.
Дисепшън е част от архипелага на Южните Шетландски острови, на 120 км северно от Антарктическия полуостров. Той се характеризира с идеално кръглата си форма, а зад тесният морски вход се крие широк залив, защитен от вълнението и ледените ветрове.
Видеото е архивно!
Заливът, известен като Порт Фостър, е открит от американски китоловци през 19-и век. Моряците идват тук, за да търсят убежище от бурите и айсбергите. Диаметърът му е около 15 км, като най-високата точка се издига на 539 метра и почти 60% от острова е покрит с лед.
Риба, крил, анемони и морски гъби оцеляват в тази уникална екосистема под покрития със сняг вулкан, който е активен от хиляди години, отбелязва АФП.
Последните изригвания през 70-те години унищожават научните бази, създадени през миналия век, но с течение на времето животът се завръща на остров Дисепшън.
Учените са убедени, че това място, където пингвини, тюлени и морски лъвове плуват в пълно спокойствие, има характеристики, подобни на тези на Марс.
Изследването на намиращите се там микроорганизми, способни да издържат на температури до минус 28 градуса по Целзий, може да бъде ключ към възможността за съществуване на живот и извън нашата атмосфера. Условията са "аналогични на тези на Марс, защото имаме планета с огромна вулканична активност (...) , а в момента там е много студено", обяснява пред АФП испанският планетарен геолог Мигел де Пабло.
Анализът на скалите на остров Дисепшън ще допринесе за работата на инженерите, учените и астрономите, които вече изследват Червената планета с помощта на роботи.
"Това е най-добрият възможен подход за опознаване на Марс, като не стъпваме на тази планета", допълва испанският учен. Де Пабло е професор в университета на Алкала и ръководител на мрежата за наблюдение на замръзналата антарктическа почва.
Ръждясали останки от някогашните научни бази все още могат да се видят на острова с площ 89,5 кв. км, където има горещи извори.
На повърхността растат уникални мъхове и лишеи. Там гнездят и хиляди птици, показват данни на Националния университет на Колумбия, който изследва приликите с Марс.
За Уилсон Андрес Риос, капитан на фрегата в колумбийския флот и изследовател, промените на остров Дисепшън, както и на Антарктида като цяло, могат да се обяснят с "еволюцията на човешката намеса", отбелязва АФП.
В началото на миналия век островът е бил арена на "безразборен лов" на тюлени и китове, казва Риос, който е част от 10-ата колумбийска научна експедиция, отплавала от пристанището в Картахена към това отдалечено кътче на планетата.
През 1931 г. преустановява дейност норвежки завод за преработка на китова мас, а през 1944 г. на острова се установява британска научна база след експедиция, предприета по време на Втората световна война за окупиране на антарктическите територии, известна като операция "Табарин". Чилийците също правят научноизследователски станции тук.
След разрушителните изригвания през 1967 и 1969 г. островът е обявен за "земя на мира и научните изследвания", една от специално защитените международни зони на Антарктида, отбелязва АФП.
Под ревнивия поглед на изследователите хиляди туристи слизат от круизни кораби - явление, което "тревожно се засилва", казва историкът и преподавател по география Наталия Харамийо, научен координатор на експедицията.
Въпреки че температурите на Марс са много по-ниски - до минус 153 градуса Целзий, както твърдят от НАСА, изследователят Де Пабло е убеден в приноса на острова за науката и за човечеството, което гледа към космоса.
През 2023 г. специалисти от НАСА стигат до заключението, че на Марс някога е имало климат с циклични сезони, който е бил благоприятен за развитие на живот. Те правят тази констатация на базата на доказателства, открити на Червената планета от автономния апарат "Кюриосити", отбелязва АФП.
Те също така предполагат, че мощното вулканично изригване е променило атмосферата там и е довело до появата на океани и реки, които по-късно са се изпарили.
"Условията на Антарктида могат да ни помогнат да разберем дали необходимите за развитието на живота предпоставки биха могли или са съществували на Марс", добавя Мигел де Пабло.
"Не сме сто процента сигурни (в резултатите), но това е начин да определим какво би могло да се случи (на Марс), или пък да изключим други вероятности", казва още той, цитиран от АФП.
