М имас, спътникът на Сатурн, подобен на „Звездата на смъртта“, може да има врящ океан под ледената си обвивка, пише Newsweek.
Луната, осеяна с кратери – включително един много голям, откъдето идва и прякорът ѝ – може да изглежда геологично мъртва, според изследователи от Калифорнийския университет в Дейвис, но „клатене“ в движението ѝ предполага наличието на океан.
Знаем, че външните планети на Слънчевата система са заобиколени от обвити в лед луни, някои от които, като спътника на Сатурн Енцелад, имат океани от течна вода между ледената обвивка и скалистото ядро. Това биха могли да бъдат най-добрите места в нашата Слънчева система за търсене на извънземен живот, според изследователите, изследващи вътрешността на ледените луни.
В новото си проучване екипът се задълбочи в това, което може да се случва под тези повърхности, разкривайки повече информация за това как може да са се образували техните разнообразни геоложки характеристики и защо някои океани, открити там, може да кипят.
Ледените, океански луни биха се нагрявали от приливните сили на планетата, около която обикалят – сили, които могат да се увеличават или намаляват въз основа на взаимодействията със съседните луни. По-високите нива на нагряване биха разтопили ледения слой, докато по-ниските биха позволили той да се сгъсти.
Докато преди това са изследвали какво се случва, когато ледената обвивка стане по-дебела – като замръзването оказва натиск върху нея и потенциално причинява определени характеристики – сега те са проучили какво се случва, когато ледената обвивка се топи отдолу.
Това може да доведе до кипене на океана, заключи екипът.
Тъй като не се очаква ледената обвивка на Мимас да се счупи в резултат на изтъняване, те обясниха, че течният воден океан отдолу може да се съгласува с геологично мъртва повърхност.
Ако такива луни са с правилния размер – Мимас е широк само 400 километра – водата би могла да достигне тройната точка, където може да съществува едновременно като течност, твърдо вещество и газ, причинявайки кипене.
„Не всички от тези спътници са известни с това, че имат океани, но знаем, че някои имат“, каза авторът на изследването Макс Рудолф, професор по земни и планетарни науки в Калифорнийския университет в Дейвис. „Интересуваме се от процесите, които оформят тяхната еволюция в продължение на милиони години, и това ни позволява да мислим за това какво би било повърхностното проявление на един океански свят.“
По отношение на кипенето на океаните, изследователите обясниха, че това може да се случи, защото когато ледът се топи в по-рядко течна вода, налягането спада. Те също така изчислиха, че поне на най-малките ледени луни налягането може да падне достатъчно ниско, за да достигне тройната точка.
Тъй като не се очаква ледената обвивка на Мимас да се счупи в резултат на изтъняване, те обясниха, че течният воден океан отдолу може да се съгласува с геологично мъртва повърхност.
Ако такива луни са с правилния размер – Мимас е широк само 400 километра – водата би могла да достигне тройната точка, където може да съществува едновременно като течност, твърдо вещество и газ, причинявайки кипене.
„Не всички от тези спътници са известни с това, че имат океани, но знаем, че някои имат“, каза авторът на изследването Макс Рудолф, професор по земни и планетарни науки в Калифорнийския университет в Дейвис. „Интересуваме се от процесите, които оформят тяхната еволюция в продължение на милиони години, и това ни позволява да мислим за това какво би било повърхностното проявление на един океански свят.“
По отношение на кипенето на океаните, изследователите обясниха, че това може да се случи, защото когато ледът се топи в по-рядко течна вода, налягането спада. Те също така изчислиха, че поне на най-малките ледени луни налягането може да падне достатъчно ниско, за да достигне тройната точка.
