З апасите от разтворен кислород във водните басейни по света бързо намаляват и според учените това е един от най-големите рискове за системата за поддържане на живота на Земята.
Както атмосферният кислород е жизненоважен за животни като нас, така и разтвореният кислород (DO) във водата е от съществено значение за водните екосистеми, независимо дали са сладководни или морски. Тъй като милиарди хора разчитат на морските и сладководните местообитания за храна и доход, е обезпокоително, че кислородът в тези екосистеми значително и бързо намалява.
Екип от учени предлага водната деоксигенация да бъде добавена към списъка на „планетарните граници“, който в най-новата си форма описва девет области, налагащи прагове, „в които човечеството може да продължи да се развива и процъфтява за следващите поколения“.
Досега планетарните граници са изменението на климата, окисляването на океаните, изчерпването на стратосферния озон, намесата в глобалните цикли на фосфора и азота, степента на загуба на биоразнообразие, глобалното използване на сладка вода, промяната на земната система, аерозолното натоварване и химическото замърсяване.
Earth's Water Is Rapidly Losing Oxygen, And The Danger Is Huge : ScienceAlert https://t.co/qS3maJobTx
— Linda J (@SIRATYST) July 19, 2024
Екип, ръководен от еколога Кевин Роуз от Политехническия институт „Ренселер“ в САЩ, изразява загриженост, че в този списък е пропусната една от най-важните граници на Земята.
„Наблюдаваната деоксигенация на сладководните и морските екосистеми на Земята представлява допълнителен планетарен граничен процес, който е от решаващо значение за целостта на екологичните и социалните системи на Земята и едновременно регулира и реагира на текущите промени в други планетарни гранични процеси“, пишат авторите.
„Критичните прагове на кислорода се покачват с темпове, сравними с други процеси на границата на планетата“, споделят още авторите.
Концентрацията на разтворения кислород във водата намалява по редица причини. Например по-топлите води не могат да задържат толкова много разтворен кислород, а с емисиите на парникови газове, които продължават да повишават температурата на въздуха и водата над дългосрочните си средни стойности, повърхностните води стават все по-малко способни да задържат този жизненоважен елемент.
Разтвореният кислород може да бъде изчерпан и от водните организми по-бързо, отколкото се възстановява от производителите в екосистемата. Цъфтежът на водораслите и бактериалният бум, предизвикани от притока на органични вещества и хранителни вещества под формата на селскостопански и битови торове, отпадни води и промишлени отпадъци, бързо поглъщат наличния разтворен кислород.
В най-лошия случай кислородът се изчерпва дотолкова, че микробите се задушават и умират, като често отнасят със себе си и по-големи видове. Популациите от микроби, които не разчитат на кислород, се хранят с мъртвия органичен материал, като се разрастват до плътност, която намалява светлината и ограничава фотосинтезата, за да вкара целия воден басейн в порочен, задушаващ цикъл, наречен еутрофикация.
Намаляването на кислорода във водните басейни се дължи и на увеличаването на разликата в плътността между слоевете във водния стълб. Това увеличение може да се дължи на по-бързото затопляне на повърхностните води в сравнение с по-дълбоките и на топенето на ледовете, което намалява солеността на повърхността на океаните.
Колкото по-ясно очертани са тези слоеве, толкова по-малко е движението между тях във водния стълб, на което разчитат вертикалните слоеве на подводния живот. Тези колебания в плътността подпомагат движението на обогатената с кислород повърхностна вода в дълбочина, а без този товарен транспорт, задвижван от температурата, вентилацията в по-ниските дълбочини на водната среда спира.
Всичко това води до опустошение на водните екосистеми, много от които зависят от нашия собствен вид за нашата храна, вода, доходи и благосъстояние.
Авторите на статията призовават за съгласувани глобални усилия за наблюдение и изследване на намаляването на кислорода във водите на нашата планета, както и за политически усилия за предотвратяване на бързата деоксигенация и свързаните с нея предизвикателства, с които вече започваме да се сблъскваме.
„Намаляването на емисиите на парникови газове, оттичането на хранителни вещества и внасянето на органичен въглерод (например натоварването с непречистени отпадъчни води) би забавило или потенциално обърнало деоксигенацията“, пишат те.
„Разширяването на рамката на планетарните граници, за да се включи деоксигенацията като граница, ще помогне да се насочат тези усилия“, заключва екипът.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
