Т очка Немо в южната част на Тихия океан се смята за най-отдалеченото място на планетата. Когато корабите минават през него, те са на 2689 километра от най-близката суша. Когато Международната космическа станция минава отгоре, най-близките хора до моряците са астронавтите на борда на станцията, тъй като те са само на 400 километра над главите им.
Предвид неговата изолация и факта, че теченията там са домакин на малко риби и рибари, районът се е превърнал в гробище за стари космически кораби. Както и старите сателити, изтеглени в орбитата на Земята, така и руската космическа станция „Мир“ срещна края си на дъното на океана.
Именно там през 1997 г. Националната администрация за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA) откри странен ултра нискочестотен звук. Засечен от хидрофони, поставени в Тихия океан, той бил мощен и невероятно силен - сред най-силните, записвани някога под вода.
Шумът бил мистерия, тъй като бил толкова силен, че е уловен от хидрофони на 4800 километра един от друг. Някои, включително океанографът от NOAA Крис Фокс, спекулираха, че "притокът", както стана известен, може да е бил причинен от морско животно.
„Има много неща, които създават шумове там“, каза Фокс пред CNN. „Китове, делфини, риби, тътенът на Земята.“
Нито едно известно животно обаче не е в състояние да издаде такъв звук, който да води до спекулации, че това може да е гигантски калмар или друго неизвестно морско чудовище. По онова време обаче Фокс предложил още нещо, което впоследствие се оказало истинското обяснение.
„Мисля, че може да е свързано с отделянето на леда“, добави Фокс. „Винаги идва от юг. Подозираме, че е лед край бреговете на Антарктика, в който случай това е адски силно.“
NOAA е откривала подобни звуци и преди и дори ги е използвала, за да проследи айсберга A53a, докато се разпада.
„Широкоспектърните звуци, записани през лятото на 1997 г., са в съответствие с ледените трусове, генерирани от големи айсберги, докато се напукват и счупват“, обяснява Тихоокеанската морска екологична лаборатория.
„Ледените трусове са с достатъчна амплитуда, за да бъдат открити от множество сензори в обхват от над 5000 км."
Поне от всичко това става ясно, че нашето гробище за космически кораби не е свърталище на някакъв неизвестен гигантски кракен (митично морско чудовище, което представлява гигантски октопод или сепия).
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
