У чените са открили нов невероятен „пръстен на Айнщайн“ - вид междугалактически мираж, който се образува, когато масивна галактика изкривява тъканта на пространство-времето като колосална леща.
Пръстенът е забелязан от мисията „Евклид“ на Европейската космическа агенция около галактиката NGC 6505 в съзвездието Драко, която се намира на около 590 милиона светлинни години от Земята - на практика в нашия заден двор, казано космически.
Тъй като светлината от втора, никога досега неоткривана и неназована галактика, отдалечена на около 4,42 милиарда светлинни години, преминава през лещата, създадена от NGC 6505, по пътя си към нас, тя се изкривява в гигантски пръстен.
Изстреляният през 2023 г. „Евклид“ е широкоъгълен космически телескоп, разработен, за да научи повече за историята и разширяването на Вселената чрез изучаване на червеното отместване на далечни галактики.
“An Einstein ring as perfect as this is extremely rare. We get to see a background galaxy through the warped space and time of a very nearby foreground galaxy.” https://t.co/GLx3su8hqd
— Smithsonian Magazine (@SmithsonianMag) February 12, 2025
Първите намеци за пръстена идват от изображения, направени по време на ранната фаза на тестване на Euclid в края на 2023 г. Инструментите с висока разделителна способност на космическия апарат направиха тези наблюдения възможни.
Този вид космически феномен е наречен на името на известния физик-теоретик Алберт Айнщайн, чиято обща теория на относителността предполага, че обектите с маса изкривяват структурата на пространство-времето, което прави възможни подобни ефекти на гравитационна леща.
При достатъчно мощен ефект на леща, какъвто предизвиква NGC 6505, множество образи на фонови галактики се оформят в дъги, създавайки привиден пръстен.
Scientists discover incredible "Einstein Ring" in our cosmic backyard https://t.co/2oropVhIJ4
— Jiggy Sevilla (@JiggySevilla) February 11, 2025
За разлика от тях лещите, които са по-малко сферични и по-издължени, могат да предизвикат подобно явление, наречено „кръст на Айнщайн“, при което се получават четири различни образа около галактиката, която се обективира.
„Пръстенът на Айнщайн е пример за силна гравитационна леща“, казва в изявление Конър О'Риордан от Института по астрофизика „Макс Планк“ в Германия, водещ автор на статията, описваща откритието.
Той добави: „Всички силни лещи са специални, защото се срещат много рядко, и са изключително полезни от научна гледна точка. Тази е особено специална, защото е толкова близо до Земята и подравняването я прави много красива“.
Лещите са полезни, защото ни позволяват да научим както за дадени фонови галактики, така и за това как се разширява Вселената между нас и тях.
"Пръстените на Айнщайн" могат също така да ни позволят косвено да изследваме тъмната материя - невидима субстанция, за която се предлага да обясни странния начин, по който се държат някои галактики - която също допринася за гравитационното лещообразуване.
Ученият по проекта „Евклид“ Валерия Петорино добави: „Намирам за много интригуващо, че този пръстен е наблюдаван в рамките на добре позната галактика, която е открита за първи път през 1884 г.“
NGC 6505, която е с диаметър около 190 000 светлинни години, е наблюдавана за първи път от американския астроном и плодовит каталогизатор на мъглявини Люис А. Суифт на 27 юни 1884 г.
„Галактиката е позната на астрономите от много дълго време - и все пак този пръстен не е бил наблюдаван никога преди това. Това показва колко е мощен Евклид, който открива нови неща дори на места, които сме смятали, че познаваме добре“, казва Петторино.
Тъй като Euclid продължава да изучава Kосмоса, той ще състави триизмерна карта на повече от една трета от небето, обхващаща милиарди галактики, отдалечени на 10 милиарда светлинни години.
Физиците ще използват тези данни, за да измерят свойствата на тъмната материя и на тъмната енергия - също толкова мистериозна отблъскваща сила, която се предлага за обяснение на ускоряващото се разширяване на Вселената.
Очаква се до края на мисията си „Евклид“ да открие около 100 000 силни гравитационни лещи от различни типове.
За да можем да изследваме по-добре тъмната енергия, космическият апарат ще трябва да търси по-фини видове „слаби“ гравитационни лещи от пръстените на Айнщайн - такива, при които фоновите галактики изглеждат само леко разтеглени или изместени, а не напълно изкривени.
„Евклид„ ще направи революция в тази област с всички тези данни, с които не сме разполагали досега“, заключава О'Риордан.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
