К огато става въпрос за „скритите фигури“ в афроамериканската история, малцина имат толкова разпознаваемо наследство, колкото Естер Джоунс. Джаз певицата, чиято кариера е тясно свързана с Харлем, е известна в началото на миналия век като „Бейби Естер“. Тя се превръща в прототип за образа на Бети Буп, но така и не получава нито цент компенсация.
Въпреки връзката ѝ с международно известната героиня, животът и смъртта на Джоунс остават обвити в мистерия. Запазени са твърде малко записи от нейни участия, а оскъдните факти за нея изплуват благодарение на съдебен процес, който веднъж завинаги разкрива истинския произход на Бети Буп.
Това е малко известната история на „Бейби“ Естер Джоунс – оригиналната „черна Бети Буп“.
- Корените на една легенда
Родена около 1919–1920 г. в Чикаго, Илинойс Естер Джоунс е родена за сцената и дебютира едва 4-годишна. Първоначално нейни мениджъри са родителите ѝ – Гертруд и Уилям. В своите изпълнения малката Естер танцува, прави забавни гримаси и използва характерната фраза „Буп-буп-а-дуп“. Славата ѝ бързо достига до Ню Йорк и не след дълго тя започва редовно да се изявява в „Голямата ябълка“.
През 1924 г. Лу Болтън поема управлението на кариерата ѝ и популярността на Джоунс нараства главоломно. Статия в сп. Variety от 1928 г. се възхищава на 7-годишната тогава „Бейби Естер“ по време на участието ѝ в нощния клуб Everglades в Ню Йорк.
„Детето е дребно за възрастта си, но е изключителна танцьорка“, се посочва в материала. „Публиката в залата не спираше да аплодира малката изпълнителка.“
По това време Джоунс работи и с агента Тони Шейн, който редовно наема друга амбициозна певица – Хелън Кейн. Както по-късно установява Върховният съд на щата Ню Йорк, Кейн е присъствала на въпросното представление в Everglades, заемайки място на първия ред заедно с Шейн и Болтън. Именно изпълнението на Джоунс вдъхновява Кейн да го включи в собствения си репертоар – номер, който по-късно ще бъде увековечен в анимациите за Бети Буп.
- Процесът, който промени всичко
През 20-те години на миналия век е честа практика бели изпълнители да заимстват цели номера от своите чернокожи колеги, без да им отдават дължимото. Но за разлика от съвременните артисти, които могат да използват социалните мрежи, за да защитят правата си, чернокожите творци от миналото не са имали този шанс.
Така Хелън Кейн копира изцяло стила на „Бейби Естер“ и става много по-популярна от оригинала. Когато анимационният филм за Бети Буп дебютира през 1930 г., той почти напълно имитира сценичното поведение на Кейн.
Успехът на анимацията обаче засяга егото на Кейн. Без никаква самокритичност, тя завежда иск за 250 000 долара срещу Макс Флайшър, създателя на Бети Буп, само две години след появата на героинята на екран. Според New York Daily News, Кейн се е чувствала „експлоатирана“ от Флайшър и Paramount Publix Corp.
Делото обаче се обръща срещу нея. Лу Болтън – бившият мениджър на Естер – е призован да свидетелства в полза на Флайшър. В материал на The New York Times от 1934 г. се описват показанията му: Болтън заявява пред съда, че именно той е научил „едно малко чернокожо момиче“ да пее „Буп-буп-а-дуп“ – фразата, която Бети Буп прави световноизвестна.
По време на разпита адвокатът на Кейн пита Болтън дали на Естер е било платено за пропуснатите ползи, на което мениджърът отговаря отрицателно. В крайна сметка съдът отхвърля иска на Кейн. Историкът Чарлз Соломон обобщава: „Семейство Флайшър спечелиха делото, доказвайки, че чернокожата артистка Бейби Естер е използвала фразата преди Кейн или Мей Куестел (актрисата, озвучавала Бети Буп)“.
С други думи – Естер Джоунс е била истинската Бети Буп.
- Трагичната анонимност на една икона
За живота на Естер Джоунс след скандалния процес се знае изключително малко. Много от снимките, за които се твърди, че изобразяват „Бейби Естер“, всъщност са на други изпълнителки със същото име, като най-често тя бива бъркана с джаз певицата Литъл Естер Филипс.
Според изданието Harlem World, тя е починала през 1984 г. от здравословни усложнения, породени от предозиране с наркотици. Според списание Essence обаче се смята, че Джоунс си е отишла малко след приключването на делото „Кейн срещу Флайшър“.
Независимо от истината за края на нейния път, фактът, че историята ѝ остава толкова неясна до днес, е доказателство за нейната съдба на „скрита“ историческа фигура. Въпреки че вдъхновява един от най-устойчивите образи в поп културата на XX и XXI век, собственият ѝ живот остава загадка. Нито тя, нито семейството ѝ някога получават финансово признание за нейния принос.
Днес правата върху Бети Буп са разпределени между различни дъщерни дружества на Paramount, а винтидж артикулите с лика на героинята се продават за стотици долари. Провеждат се фестивали и косплей събития, посветени на нея. Но нищо от това не би било възможно без гласа на Естер Джоунс – оригиналната Бети Буп, чието ехо отеква през десетилетията.
