С ветла сряда е днес. Чества се и паметта на свeти Йоан Богослов, и на свети Арсений Велики.
Паметта на Христовия апостол Йоан Богослов се чества и на 26 септември, когато почитаме успението му.
Свети Арсений се родил в средата на IV век в Рим от родители християни. Те му дали добро образование и го възпитали в християнската вяра. От младини Арсений се отличавал с мъдрост и висока нравственост. Затова бил нает от император Теодосий Велики за възпитател на синовете му Аркадий и Хонорий.
В Цариград Арсений бил приет с големи почести, всички се възхищавали на неговата ученост и нравственост. Работил успешно като възпитател на бъдещите императори, но не харесвал шума и разкоша в дворците. Затова молел Бог да му помогне да се освободи от високите си задължения и да го поведе по пътя на спасението.
След усилни молитви Арсений напуснал столицата. Преди това оставил скъпите си дрехи и като обикновен пътник се качил на кораб за Египет, който вече бил прочут с подвижниците си в пустините на запад и на изток от река Нил.
Арсений постъпил в подвижническа общност в Скитската пустиня (западно от долното течение на Нил) и станал монах. Подвизавал се в уединение и безмълвие. Постепенно неговата ученост и начетеност в свещените писания, както и смирението и другите му добродетели го направили духовен наставник на много от монасите, които се подвизавали в пустинята.
Християни от градове и села се стичали, за да чуят учението му, да се обогатят духовно и да получат благословение. Сам Александрийският патриарх Теофил многократно посещавал свети Арсений, за да се съветва по богословски и църковни въпроси.
За да избегне многото посетители, а и честите разбойнически набези, свети Арсений напуснал Скитската пустиня и заедно с учениците си Александър и Зоил отишъл близо до град Мемфис, а след това - в Каноп, в делтата на Нил. Там се упокоил в мир в 445 година.
На Светлата сряда (Празна сряда) от Светлата седмица се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести.
Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.
На този ден сред рупците в Странджа се изпълнява обичаят Мара Лишанка, а в Дупнишко — обичаят Ладино хоро. В играта Ладино хоро девойките се налавят в кръг, а две от тях държат кърпа над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи. Наоколо другите пеят песен, която е адресирана към последната мома в редицата и в нея предричат за какъв момък ще се омъжи тя - за коняр, за овчар, за говедар.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
