Е дин от най-шокиращите моменти в историята на наградите „Оскар“ се случва през 1973 г., когато Марлон Брандо печели статуетката за най-добра мъжка роля в „Кръстникът“. На сцената обаче не се качва легендарният актьор, а 26-годишната активистка Сачин Литълфедър.
Под смесените звуци на аплодисменти и освирквания, Литълфедър отказва наградата от името на Брандо. В кратко изявление тя разкритикува начина, по който Холивуд представя коренното население на Америка, и обърна внимание на медийното затъмнение около сблъсъците между индианци и федерални агенти в Уундед Ний, Южна Дакота.
Политиката и "Оскар"-ите: Историята на десетилетия несправедливост и противоречия
Речта ѝ продължи по-малко от 60 секунди, но остави траен отпечатък. Въпреки че филмовата кариера на самата Литълфедър приключи веднага след това, активисти и режисьори ѝ признават заслугата за промяната в изобразяването на индианците на големия екран.
- Пътят към активизма: От Мари Круз до Сачин Литълфедър
Родена като Мари Луиз Круз на 14 ноември 1946 г. в Салинас, Калифорния, тя израства с майка от бялата раса и баща с произход от племената апачи и яки. По-късно тя споделя, че родителите ѝ са страдали от психични заболявания и са я малтретирали, а активисткият ѝ дух се пробудил още когато се наложило да защитава майка си от побоите на баща си.
Отгледана от баба си и дядо си по майчина линия, Литълфедър често се е чувствала изолирана. Тя разказва за тормоз в католическото училище заради външния си вид и за тежка депресия в тийнейджърските години, довела до опит за самоубийство. „Не можех да разгранича себе си от болката си“, спомня си тя.
В края на 60-те години тя започва да изследва индианските си корени, посещава резервати и става свидетел на окупацията на остров Алкатраз. Тогава променя името си на Сачин Литълфедър като почит към наследството си.
Като активист тя се бори срещу стереотипните роли в киното. „През 70-те бях гласът срещу клишетата. Искахме просто да спрем да виждаме как бели актьори играят легендарни индиански вождове“, обяснява тя.
Именно този интерес я среща с нейния съсед – режисьора Франсис Форд Копола. Той я свързва с Марлон Брандо, след като тя изразява желание да разбере дали актьорът е искрен в подкрепата си за правата на коренното население. Двамата бързо откриват общ език.
- Скандалната нощ на „Оскарите“
В деня преди церемонията през 1973 г. Брандо предлага на Литълфедър да откаже наградата вместо него като знак на протест. Той подготвя реч от осем страници, но продуцентът на шоуто Хауърд Кох поставя ултиматум: активистката има само 60 секунди на сцената и не трябва да докосва статуетката.
Облечена в традиционна рокля от еленова кожа, Литълфедър се качва пред микрофона и учтиво отблъсква подадения от Роджър Мур „Оскар“.
„Моля ви в този момент да не приемате присъствието ми като натрапничество и се надявам в бъдеще сърцата и разбиранията ни да се срещнат с любов и щедрост“, заяви тя тогава.
След церемонията тя попада в „черния списък“ на Холивуд. Появяват се слухове, че всъщност е стриптизьорка, а не индианка. Самият Брандо по-късно изразява съжаление, че я е поставил в толкова уязвима позиция пред разгневената публика.
- Измама или системно заличаване?
Въпреки че Литълфедър се посвещава на социални каузи до края на живота си, съмненията около нейния произход не изчезват. През 2022 г. журналистката Жаклин Кийлър я включва в списък с личности, които фалшифицират индианска идентичност за лична изгода.
Сестрите на Литълфедър – Труди Орланди и Розалинд Круз – потвърждават пред Кийлър, че семейството им никога не е имало индиански корени. Според тях Сачин е присвоила болезнената история от детството на баща им и я е представила за своя.
От друга страна, защитници на Литълфедър изтъкват, че липсата на официални документи не винаги е доказателство за липса на произход, тъй като архивите на много племена са били системно унищожавани или непълни.
- Късното извинение
През 2022 г., близо половин век след скандала, Академията официално се извини на Сачин Литълфедър за отношението, което е получила.
„Емоционалният товар, който преживяхте, и цената за кариерата Ви са непоправими. Твърде дълго Вашата смелост оставаше непризната“, се казва в писмото на Академията.
Литълфедър прие извинението с типичния си хумор, малко преди да почине на 2 октомври 2022 г. от рак на гърдата. Последното ѝ послание към индустрията беше ясно: „Не пишете нашите истории вместо нас. Позволете ни да бъдем себе си.“
