Н а 12 май в Wiener Stadthalle във Виена се проведе първият полуфинал на „Евровизия 2026“. Десет държави си осигуриха място на големия финал, но една от тях привлече не само гласове, а и остри коментари в социалните мрежи.
Молдовският рапър Сатоши с енергичната „Viva, Moldova!“ грабна публиката и според данни от публичното гласуване събра впечатляващите 778 гласа (28,2%) от около 3000 участници в анкетата. Той се нареди начело, следван от Финландия и Гърция.
Песента е истински взрив от енергия – с хващащи припеви, парти атмосфера и национален патос, типичен за молдовските участия. Текстът обикаля по света: „Viva Moldova, aloha, Adio, vida loca, Soroca, Europa...“. Сатоши (Влад Сабаджук) отвори полуфинала и успя да запали залата. Мнозина вече го виждат като сериозен претендент за висок резултат на финала.
Но точно докато феновете припяват „Viva, Moldova!“, в България се надига вълна от разпознаване. В социалните мрежи се появиха паралели между молдовската песен и българския летен хит от преди повече от 10 години – „Цяло лято“ на Играта, Лео и Криско. Припевът „Градина, Смокиня, направи са на свиня, Созопол, Ахтопол – цяло лято парти има“ звучи като далечен, но подозрително познат ритъм и настроение за мнозина.
Певецът и телевизионна личност Лео Бианки (един от изпълнителите на оригинала) не остана безмълвен. Под пост в социалните мрежи той написа лаконично: „WTF Eurovision Song Contest“. Коментарите под публикацията бързо се напълниха с „Плагиат!“, „Звучи като нашето“ и „Браво на молдовците, че са ни чули“. Някои защитават Сатоши – „Вдъхновение, не кражба“, други настояват за по-задълбочено сравнение на мелодията, аранжимента и структурата.
Към момента няма официално становище от EBU, от молдовската делегация или от българските автори.
„Viva, Moldova!“ е кредитирана на Сатоши (Влад Сабаджук) с екип от продуценти, а „Цяло лято“ е от 2013 г., дело предимно на Криско. Подобни обвинения в Евровизия не са новост – конкурсът често провокира дебати за прилики, семплиране или културно заимстване. Понякога те остават просто шум в мрежата, друг път водят до официални проверки.
България също е на картата тази година. След пауза се завръща с DARA и „Bangaranga“ – динамична, фолклорно-електронична продукция с кукери мотиви. Така на финала на 16 май потенциално могат да се чуят две песни с български „ДНК“ – едната официална, другата – спорно вдъхновена.
