Н аскоро американската компания The Criterion Collection, която има особено отношение към съхраняването и популяризирането на филмови класики от този и миналия век, направи особено интересно интервю с Мартин Скорсезе.
Гениалният режисьор подбра най-любимите си филми от огромния архив на Criterion, споделяйки по нещо за всеки от тях. Очаквано, подборката е адски интересна.
Пайза (1946)
Режисьор: Роберто Роселини
„Документалния ми филм за италианското кино My Voyage to Italy започва тъкмо с Пайза. За мен, това беше първият сблъсък с великото кино изобщо. Помня, че го гледах по телевизията заедно с дядо и баба, които бяха много впечатлени от това как се е променила родината им, откакто я бяха напуснали преди толкова години. Реакцията им беше толкова жива и истинска, колкото и сцените и героите в самия филм. Бях свидетел на огромната сила на киното – при това правено далече от Холивуд и то с много по-малко средства.”
Реката (1951)
Режисьор: Жан Реноар
„Годините след Втората световна война са особено време за киното по целия свят. Милиони загинали, цели градове са изтрити от лицето на Земята, вярата на човечеството в себе си е разклатена. В това време великите режисьори започват да размишляват над смисъла на живота и чудото, наречено живот. Подобен е и филмът на Жан Реноар. Това е първата творба след неговия „Американски период”, първият му цветен филм, една творба за живота. В Реката липсва истински сценарий, но има история за ритъма на съществуването, за циклите на раждане, смърт и възраждане. За крехката красота на света.”
Пепел и диаманти (1958)
Режисьор: Анджей Вайда
„За първи път гледах Пепел и диаманти през 1961. И дори по онова време, когато гледахме всичко с широко отворени очи и очаквахме най-доброто от киното, този филм ме шокира. Имаше нещо в тези сцени – видимо и невидимо, като един кошмар, който продължава още и още, усещането за лудост и абсурдност, за израстването по време на война. И всичко това, комбинирано с невероятната красота на главния актьор Збигнев Цибулски. Този филм ми подейства като истинска халюцинация.”
8½ (1963)
Режисьор: Федерико Фелини
„Какво ще направи Фелини след Сладък живот? Всички се питахме това. Как би могъл да надскочи себе си? И изобщо – иска ли да надскочи себе си? В края на краищата, той направи нещо, което никой не очакваше от него. Той взе за основа на новия си филм собствената си ситуация – режисьор с осем филма и половина, световна слава покрай последната си творба и огромно напрежение какъв точно ще бъде следващия му филм. 8 ½ си остава шедьовър в толкова много отношения – заради свободата, изобретателността, взискателността, тъгата, омагьосващата операторска работа и изключителната подреденост на сцените.”
Презрение (1963)
Режисьор: Жан-Люк Годар
„Смятах Годар и Антониони за най-великите визуални артисти в киното – те си играеха с цветовете и подреждаха кадрите си така, както великите художници са рисували върху платно. Вероятно заради това смятам Презрение за един от най-вълнуващите филми от онази епоха. Нещо повече – с годините филмът стана изключително, дори непоносимо вълнуващ за мен. Презрение обрисува в потресаващи краски един провален брак и въздейства много силно, особено в продължителната сцена с Пиколи И Бардо в техния апртамент. Дори и да не знаеш, че бракът на Годар и съпругата му Ана Карина започва да се разпада точно около заснемането на филма, можеш да го усетиш в действието, в динамиката на сцените, в комуникацията между героите.”
Сред останалите любими на Скорсезе филми са Червените обувки на Майкъл Пауъл и Емерик Пресбургер, Разкази на бледата луна след дъжд на Кенджи Мидзогучи, Приключението на Микеланджело Антониони, Салваторе Джулиано на Франческо Рози и Гепардът на Лукино Висконти.
криза, която тихо расте" />
