Киносъбитието на годината: „Отмъстителите: Война без край“

Д осещам се какво си мислите – поредното бомбастично заглавие в новинарския ви поток, нали? Е, в този случай е оправдано на 100 процента.

„Отмъстителите: Война без край“ е киносъбитието на годината без никакво съмнение и колосалният блокбъстър на Marvel получава тази титла по подразбиране, без дори да се налага да дискутираме художествената му страна.

ВИЖТЕ ЗВЕЗДИТЕ НА MARVEL В ГАЛЕРИЯТА НИ

Лентата е продала повече предварителни билети за премиерния си уикенд по цял свят от предишните седем филма на студиото, взети заедно – а всеки един от тези седем филма е регистрирал приходи, поне два пъти по-големи от продукционния им бюджет. Това означава, че

„Война без край“ със сигурност ще спечели над половин милиард долара,

а може би и над 600 милиона, още в първия си уикенд по киносалоните.

Макар и самият аз да боравя в професията си с думи, а не с цифри, макар и да съм по-голям фен на DC Comics, отколкото на Marvel, тези цифри са от онзи тип, които маркират големи събития в попкултурата. От вас самите зависи дали ще станете част от глобалния диалог, който ще отприщи излизането на „Война без край“ и който несъмнено ще си пробие път и до вашите профили в социалните мрежи.

От мен зависи да ви кажа дали филмът си струва гледането. Отговорът е прост: ако сте следили изграждането на споделената филмова вселена на Marvel дотук, ако сте изгледали поне 13 от 18-те филма на студиото, излезли през последните 10 години и водещи до този грандиозен момент, то „Война без край“ е вашата най-голяма награда – епичен, емоционален и напрегнат блокбъстър с дързък завършек и зашеметяващ екшън през цялото време.

Ако не сте гледали предишните филми от поредицата, ако не сте станали свидетели на растежа и развитието на отделните персонажи, които се събират на екрана във „Война без край“, то ходът на сюжетното действие в лентата ще ви се стори хаотичен, разфокусиран, твърде мелодраматичен и вероятно странен. В този смисъл „Война без край“ не е най-добрият филм, който Marvel са направили през последното десетилетие, и респективно трудно може да се препоръча на нови фенове на поредицата, но се доближава доста до тази титла.

Точно затова лентата е без прецедент в историята на киното –

тя е плодът на 10 години изграждане на светове и персонажи, герои и злодеи, и на всички връзки между тях. Сценарият може да си позволи да бъде фокусиран върху всепомитащото глобално действие, без да поставя засилен акцент върху отделните личности в него, именно защото тези личности са били представени и развити в рамките на 18 предходни филма.

ВИЖТЕ ЕКСПЕРИМЕНТА MARVEL В СНИМКИ

Ако филмът се разгледа извън този контекст, то той би изглеждал... ами откровено странно. Тъй като героите в него са отдавна представени и са вече завършени личности в очакване на кулминационния момент, акцентът в личностното развитие пада изцяло върху големия непознат злодей – Танос.

Превъплъщението на Джош Бролин в ролята е достойно за похвала.

Актьорът илюстрира един безкрайно сложен и комплексен персонаж с огромно его и още по-големи амбиции, без да изпада в капаните на преиграването и излишния патос.

Неговият Танос вярва категорично в съдбата си, но не декларира могъществото си в многословни речи, нито кара хората да коленичат пред него. Същевременно персонажът засвидетелства душевната си дълбочина чрез безпощадните си и нехуманни действия, които, за наше съжаление, почиват на желязна логика, както и чрез отношението си към малкото участници в действието, които не възприема като врагове.

Бролин заковава точната емоционална нотка във всички свои сцени. Танос внушава авторитет, без да извиква възхищение, и провокира страх, без да предизвиква и раздразнение. Зрителят се плаши от него заради опасността, която представлява за любимите му герои, но не го мрази заради почти нищо друго. Бойният стил на персонажа в юмручните схватки е отражение на същността му – икономичен, брутален и ефикасен, без никакви бляскави движения, досущ като световен боксов шампион.

Всичко това не означава, че и протагонистите във филма не получават своите моменти да блеснат – повечето от тях просто не преживяват някакви генерални драматични метаморфози.

Крис Еванс владее екрана във всяка своя сцена като Капитан Америка

и акомпаниращата го музика му придава съответния героичен ореол до съвършенство. Пол Бетани и най-вече Елизабет Олсен неочаквано получават изключително емоционални сцени, които да изиграят в ролите на Вижън и Алената вещица, и се справят превъзходно с нелеката задача.

Това ни довежда и до завършека на филма, който определих по-рано като „дързък“.

Да, финалът със сигурност е дързък, провокативен и невиждан преди в жанра на комиксовата адаптация, но ефективността му зависи изцяло от развитието на сюжета в следващия, все още неозаглавен филм за „Отмъстителите“, който ще излезе по кината в цял свят след точно една година.

Ако Marvel успеят да продължат в него историята, започната във „Война без край“, по зрял и подобаващо драматичен начин, без да подбиват случилото се в тазгодишния филм чрез някакви детински, евтини сюжетни похвати, то ще влязат в историята и по начин, който няма нищо общо с цифри и пари – начинът, по който всички създатели на филми по света искат да се запомнят. На нас, като зрители, ни остава само да се надяваме.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.