Astatotilapia burtoni - вид бодлоперка от семейство Цихлиди, понякога изяжда повече от три четвърти от собствените си яйца и малки рибки, съобщи National Geographic.
„Това е изненада“, казва Питър Дайкстра, биолог от Централния мичигански университет и водещ автор на проучване, публикувано в Biology Letters.
Мътенето в устата е често срещано сред рибите, особено при цихлидите - разноцветни сладководни видове, популярни като аквариумни домашни любимци. След като яйцата им бъдат оплодени, майките ги приютяват в устата си за около две седмици, за да ги предпазят от хищници.
Когато от яйцата се излюпят малки рибки-ларви, бебетата се осмеляват да излизат извън устата на майка си, но се връщат при опасност. Това е добро начало за младите риби, но е изключително уморително за майката цихлида, която не може да диша правилно, нито да се храни през този период.
Новото проучване обаче показва, че изтерзаните майки могат да се противопоставят на това, като изяждат част от малките си - поведение, наречено синовен канибализъм.
Сега за първи път учените свързват канибализма със здравето на майката, казва ръководителят на изследването Джейк Сауецки, изследовател от Мичиганския държавен университет.
Майки, които подобряват здравето си, като ядат собствените си бебета, изглежда нелогично, особено от еволюционна гледна точка, казва той - в края на краищата „изяждането на собственото ви потомство не помага да предадете гените си“.
Но изследването показва, че антиоксидантният тласък, който майките канибали получават от консумирането на малките си, вероятно им позволява да хвърлят хайвера си отново няколко месеца по-късно.
Стресирана майка
За целите на изследването Сауецки и Дайкстра отглеждат няколко групи цихлиди със смесен пол в лаборатория в Централния мичигански университет. В продължение на няколко седмици екипът идентифицира около 80 женски, които наскоро са се размножили.
След двуседмичен период на наблюдение изследователите отбелязват, че мътещите в устата си майки са изяли средно около 40% от потомството си и че повече от 93% от майките (29 от 31) са хапнали поне част от потомството си.
След това учените оценяват нивата на оксидативен стрес на рибата майка, които могат да бъдат измерени чрез биохимични маркери в тъканите ѝ. Например, високите нива на определени химикали в черния дроб могат да показват стрес, който може да доведе до увреждане на клетките, заболяване и инфекция.
На три етапа от изследването няколко от рибите майки са умъртвени, за да могат да бъдат тествани техните тъкани. Изследователите откриват, че майките с по-високи нива на оксидативен стрес консумират повече от своето потомство, вероятно, за да се възползват от притока на антиоксиданти.
Въпреки че последното проучване разглежда само един вид цихлиди, Сауецки очаква, че синовният канибализъм е „адаптивна стратегия, която много видове използват“, казва той.
Лека закуска с бебешки размер
„Това добавя интересно парче към пъзела за това как тези мътещи в устата си женски са способни да оцеляват и да поддържат собственото си здраве по време на двуседмичния период на мътене, когато не могат да се хранят“, казва Карън Маруска, биолог от Луизианския държавен университет, която също изучава A. Burtoni, но не участва в това проучване.
Изяждайки малките си, тези риби няма да спечелят наградата за родител на годината. Но мътещите в устата си цихлиди все още са внимателни родители, казва ихтиологът Просанта Чакрабарти, уредник в сектора за риби в Музея по естествени науки към Държавния университет на Луизиана.
„Повечето хора смятат, че рибите просто изхвърлят яйцата си и забравят за тях завинаги, и това е вярно за някои видове“, казва Чакрабарти. Но цихлидите „са добри родители“.
Дори ако понякога се нуждаят от лека закуска с бебешки размер.
