П родължителното седене - над осем часа дневно, повишава риска от сърдечно-съдови болести с повече от 120%. За това предупреждава кардиологът в Националната многопрофилна транспортна болница проф. Иван Груев.
Сърдечно-съдовите заболявания остават проблем номер едно в България, а продължителността на живота на българските мъже е най-ниската в ЕС, каза още лекарят. По думите му мъжете в България живеят средно под 74 г., а жените – под 80 г. С промяната в начина на мислене и начина на живот, включващи отказ от тютюнопушене, здравословно хранене и поддържане на оптимално телесно тегло, физическа активност, достатъчно сън, познаване на стойностите на кръвното налягане и на кръвната захар, ще се постигне по-добро здраве и повече пълноценни години живот, каза още той.
Когато рисковите фактори се третират адекватно, стареенето може да бъде нормално, физиологично, а не преждевременно. Спортът намалява сърдечно-съдовите инциденти, намалява когнитивните проблеми, намалява и риска от рак и от диабет, посочи още проф. Груев. По думите му спортът удължава качествения живот, а при спортуване организмът ни отделя ендорфини. За здрави хора се препоръчват 150 минути на седмица умерени движения или 75 минути интензивни аеробни упражнения.
Световният икономически форум поставя дезинформацията като един от най-големите рискове, а когато тя е свързана със здравето, това не е абстрактен риск, каза Боряна Перван, главен оперативен директор и заместник-изпълнителен директор на World Heart Federation, която се включи във форума онлайн. По думите й няма устойчива икономика и силно общество без здрави хора. Сърдечно-съдовите заболявания остават водеща причина за смърт, като в Европа около 20% от смъртните случаи са заради сърдечно-съдовите заболявания, а в България данните показват над 60%, посочи тя. В Европа сърдечно-съдовите заболявания причиняват 37% от смъртните случаи при жените, но те много по-често остават не диагностицирани и не лекувани. Перван посочи, че Европа предприе стъпка и застана зад общ план за сърдечно-съдово здраве с амбицията да се промени негативната тенденция. Световната федерация на сърцето е обединител на този процес, като глас, настояващ не само за анализ, а и за конкретни решения. В някои страни вече са въведени планове за превенция – Гърция, Испания, Словения. В България националният план се изработва в момента, като в него се предвижда ранна диагностика, равен достъп до лечение, рехабилитация и добро качество на живот за пациентите. Резултатите ще дойдат, ако този план се реализира и не остане само на хартия, добави тя. Превенцията изисква в пъти по-малко средства в сравнение с необходимите средства за лечение, но най-мощният инструмент за здравето е физическата активност, допълни Первен.
