С редновековните мъчители са знаели как да причиняват болка. През вековете репутацията им е довела до това, че им се приписват уреди, които са по-скоро митични, отколкото реално използвани през Средновековието, пише History Extra.
Ако сте човек, живеещ през Средновековието, и се окажете от грешната страна на закона или просто на грешната страна на властта, кое ви тревожи най-много: да бъдете заключен в килия, да ви глобят или да бъдете публично унижен в позорния стълб?
Или нито едно от горните. Съществуват наказания, които са далеч по-страшни – с брутални и смъртоносни последици.
През този период е използван ужасяващ набор от методи и уреди за мъчения, за да се наказват, да се изтръгват признания (без значение дали са истина), а може би най-важното – да се всява страх. Те нанасят неизразими ужаси на жертвите си, до такава степен, че и днес усещаме тяхното наследство.
Въпреки това, за разлика от популярното схващане, тези методи не са били повсеместна форма на наказание през Средновековието.
„Мисля, че мъченията са много по-рядко срещани, отколкото често вярваме. В юридическите документи има един наистина ужасен израз, където се казва, че някой е бил ‘подложен на въпрос’, което означава, че ще бъде измъчван. Но дори там има силно усещане, че това е нещо проблематично и, ако е възможно, трябва да се избягва“, обяснява д-р Хана Скода.
Освен това някои от най-известните уреди, познати днес, изобщо не са били използвани през Средновековието.
Все пак, когато мъченията са били прилагани, те са били ужасяващи за онези, които са били „подложени на въпрос“ – разпъвани, смазвани или набивани на кол.
Нека разгледаме 10 от най-известните средновековни методи за мъчения
Stretched, crushed and impaled: 10 shocking torture methods from medieval history - https://t.co/ov2lEaMmUF (via @HistoryExtra) #history pic.twitter.com/uHw8aEoGtd
— The History Press (@TheHistoryPress) January 30, 2025
Разпъвачът (The rack)
Може би най-известният от всички, разпъвачът е въведен в Англия през XV век от херцога на Ексетър. Както обяснява д-р Хана Скода, той е бил констебъл на Лондонската кула, затова устройството става известно като „Дъщерята на херцога на Ексетър“.
Жертвите били полагани върху правоъгълна рамка, а китките и глезените им били завързвани с въжета в двата края. Въжета били прикрепени към механичен лост, който при завъртане разпъвал тялото и изкривявал ставите до счупване.
С напредване на разпита напрежението се увеличавало, причинявайки агония и принуждавайки жертвата да разкрие тайните си. Това напрежение изкълчвало стави, късало връзки и дори можело да откъсне крайници.
Юдината люлка (The Judas cradle)
Само погледът към това пирамидално устройство е достатъчен, за да ви накара да се свиете. През Средновековието дори заплахата от него можела да накара хората да признаят всичко, което мъчителите искали.
The Judas Cradle is one of the most cruel torture devices ever created. Used during the Middle Ages, its design was simple yet horrifying: a wooden seat with a pyramid-shaped top. The victim was positioned over the pointed tip, usually without clothing, while their own weight… pic.twitter.com/qCstYb5mjq
— Archaeo - Histories (@archeohistories) March 15, 2025
Жертвата била поставяна над Юдината люлка (или Юдин стол) и спускана – често с въжета – върху остър връх. Тежестта на тялото в крайна сметка забивала върха в тялото, разкъсвайки таза.
Има много исторически сведения, че макар устройството да е варирало по дизайн, е било използвано из цяла средновековна Европа, но най-често се свързва с Испанската инквизиция.
Крушата на агонията (The pear of anguish)
Както подсказва името, този метален уред с форма на круша – и предполагаемо носещ много агония – се състоял от четири „листенца“, които се разтваряли като цвете при завъртане на винт.
Крушата се вкарвала в устата на жертвата – или други отвори – и листенцата се разтваряли, причинявайки мъчителна болка и вътрешни наранявания. Макар обикновено да не била смъртоносна, можела да причини достатъчно болка за изтръгване на признание или като предвестник на по-смъртоносни мъчения.
Но крушата е обект на спорове – някои историци се съмняват дали изобщо е била средновековно устройство. Присъствието на пружини в дизайна подсказва, че може да датира от по-ново време.
Медният бик (The brazen bull)
Легендата гласи, че медният бик е изобретен още преди Средновековието. В Древна Гърция Перил от Атина предлага идеята на тиранина Фаларис като форма на екзекуция.
Не завършва добре – Фаларис кара Перил да влезе вътре, за да демонстрира устройството, което той глупаво прави. И умира по ужасяващ начин от собственото си изобретение.
Ужасната смърт се състояла в това да бъдеш изпечен жив. Осъденият бил затварян в кухия метален бик, а под него се палел огън, който постепенно нагрявал метала и превръщал бика в пещ.
Говори се, че Фаларис наредил димът да излиза като тамян, а вътрешни тръби преобразували виковете на жертвата в рев на бик, а движенията вътре карали бика да изглежда жив.
Известен с гръцкия си произход, използван ли е този уред през Средновековието? Историците спорят, че знанието за медния бик е оцеляло като поучителна история или като символ на тиранията.
Мъчение с плъхове (Rat torture)
За разлика от по-сложните уреди, идеята на това мъчение е проста, но не по-малко жестока.
Целта била да се накара гладен и отчаян плъх да изяде пътя си през тялото на жертвата. Жертвата била завързвана, а мъчителят поставял плъха върху корема ѝ (възможно под кофа).
Капанът се нагрявал, докато плъхът, изплашен, търсел изход. Най-лесният бил надолу – през стомаха. Това водело до бавна и изключително болезнена смърт, докато вътрешностите на жертвата били изяждани.
Изкормвач на езици (The tongue tearer)
Този инструмент, наподобяващ градинарски ножици, имал съвсем ясна цел. Изкормвачът на езици, който първо се нагрявал на огън, бил предназначен да захване езика и да го изтръгне.
The tongue tearer was clamped onto the victims tongue and roughly pulled out of the mouth, ripping the tongue. It was used as a means of punishment rather than an interrogation tactic because the victim would not be able to talk afterwards! pic.twitter.com/I1weyhIZdy
— Clink Prison Museum (@theclinkprison) September 24, 2021
Екзекуторът въртял и дърпал – както му е удобно и най-болезнено. Това било ефективен начин да се справят с обвинени в богохулство или разпространяване на еретически идеи – буквално да ги накарат да замълчат.
Колелото (The wheel)
Известно още като „колелото на Катерина“, този особено жесток уред за екзекуция на престъпници се използвал от античността до XIX век.
Просто голямо колело, като от каруца, било универсално средство за причиняване на страдание. Можело да бъде изпускано върху крайниците на жертвата, почти сигурно чупейки ги, или жертвата да бъде завързана за спиците и бити. Или и двете.
Колелото можело да се върти над огън или да се търкаля по скалист хълм, а някои варианти имали шипове, които пробождали гърба.
За финал, колелото било издигано като предупреждение за другите.
Вярвало се е, подобно на разпятието, че това пречи на покойника да премине към възкресение.
Винт за палци (The thumbscrew)
Още един прост, но жестоко ефективен уред, винтът за палци се смята, че произлиза от руската армия, преди да се разпространи в Европа. Палците (или други пръсти) на човек били поставяни между две метални ленти, които образували менгеме, което се затягало с винт, смазвайки костите.
Вариации включвали остри шипове или пирони, които пробождали плътта. Макар обикновено да не бил смъртоносен, винтът за палци бил жесток метод за изтръгване на признания или наказване на по-леки провинения.
Желязната девица (The iron maiden)
Въпреки славата си като един от най-разпознаваемите средновековни уреди за мъчения, няма доказателства, че Желязната девица е била използвана през този период. Според Скода: „Най-ранното споменаване е от 1802 г.“
Според историята жертвата била затваряна в изправен железен ковчег с вътрешност, покрита с шипове, които се забивали в тялото при затваряне на вратите. Това не водело до незабавна смърт – шиповете били с определена дължина, за да пронизват жизненоважни органи, но да удължат страданието, като жертвата умирала с часове.
Има и по-лошо – два от шиповете били разположени така, че да пронизват очите.
Вилицата на еретика (The heretic’s fork)
Използвана по време на Испанската инквизиция, вилицата на еретика приличала на двустранна вилица с по два зъба от всяка страна, закрепена с кожен ремък около врата на жертвата. Единият край бил под брадичката, а другият – срещу гръдната кост.
След поставяне носещият не можел нито да говори, нито да спи, защото всяко движение забивало вилиците в плътта. Предназначена да наказва и изтръгва признания от обвинени в ерес, методът не бил смъртоносен, а измъчващ – довеждайки жертвата до ръба на лудостта.
