П редметите, намерени в гробницата на Тутанкамон, показват, че момчето цар е първият фараон, подложен на погребален ритуал, предназначен да съживи мумифицираното му тяло в задгробния живот. Древният ритуал, известен като „Пробуждане на Озирис“, имал за цел да улесни превръщането на починалия владетел в Озирис, бога на подземния свят, като по този начин му осигури безсмъртие в духовната сфера, пише iflscience.
В новото си изследване авторът Никълъс Браун разглежда наличието на четири позлатени дървени тояги, известни като pedj-aha, които наподобяват йероглифа „res“ и са открити в единия ъгъл на гробницата. Това, казва Браун, може да показва връзка с древноегипетски текст, наречен „Книги за подземния свят и небето“, в който бог Хор държи символа „res“, за да съживи мумията на мъртъв фараон, който след това приема формата на божеството Озирис.
Тъй като обаче този текст се появява за първи път няколко десетилетия след смъртта на крал Тут, връзката между четирите жезъла и ритуала за пробуждане на Озирис досега е била пренебрегвана. И все пак Браун казва, че тъй като това може би е най-ранното археологическо доказателство за този ритуал, има основателни причини да се подозира, че ритуалът може да е бил създаден специално за Тутанкамон, тъй като съветниците му са се стремили да затвърдят връзките на фараона с традиционния египетски пантеон.
Нуждата от това се дължи на факта, че бащата на Тутанкамон - Ахенатен - изоставя тези божества и се опитва да въведе нова, монотеистична религия. Според Браун обаче „програмата за реставрация на Тутанкамон по време на неговото управление включва не само възстановяването на официалната държавна религия и повторното отваряне на затворените храмове, но и възстановяването на по-традиционните вярвания за задгробния живот и царските погребални обреди и ритуали“.
Tutankhamun May Have Invented The “Awakening Of Osiris” Ritual https://t.co/6OQn4XIyuh
— Nikola Radovanovic (@Svevlad666) March 24, 2025
По-нататък авторът цитира друг египтолог, Салима Имрам, в чиито трудове „убедително се твърди, че необичайната за царското тяло мумификация на Тутанкамон е направена, за да се подчертае неговата природа на новопреобразен Озирис... и че царят е показан като Озирис, повече от обичайното при царските погребения, така че буквално да се подчертае не само божествеността на царя, но и отъждествяването му с Озирис в задгробния живот“.
Например балсаматорите на Тутанкамон полагат големи усилия, за да мумифицират половия му орган в изправено положение, което вероятно означава връзка с регенеративната сила на Озирис.
За да подкрепи хипотезата си, Браун анализира отново четири глинени корита, открити в близост до главата на саркофага на Тутанкамон. Макар че първоначалната интерпретация на Хауърд Картър на тези корита като поставки за емблемите на pedj-aha все още е широко приета, Браун предполага, че всъщност те са твърде малки за тази цел и следователно може да са изпълнявали алтернативна, ритуална функция.
Забележително е, че и четирите корита са поставени върху тръстикови рогозки - елемент, силно свързан с ритуалните дарове.
Освен това коритото е изработено от нилска кал. „Това потенциално осигурява допълнителна връзка с Озирис, който е бил господар на Египетската земя, символизирана от богатата почва на нилското наводнение, с конотации на плодородие и регенерация“, пише Браун.
По този начин коритата „може да са били предмет, използван за царския ритуал „Пробуждане на Озирис“, служещ за съхраняване на възлияния или някакви течни дарове“, добавя той.
Като има предвид всички тези доказателства, авторът на изследването твърди, че „емблемите res/pedj-aha символизират заповед или обозначават починалия цар като „буден“ и биха могли да функционират във връзка с четирите малки глинени корита, в които се съхраняват течни възлияния за съживяване на царската мумия“.
„Вероятно един от многобройните погребални ритуали, които са били представени в погребалната камера на Тутанкамон, е ритуалът „Събуждане на Озирис“, а разположението на предметите в камерата е физическо представяне на тази церемония, предназначена да се изпълнява вечно за починалия цар, за да се осигури животът му в задгробния живот“, заключава Браун.
