А строномите съобщават за ново невероятно наблюдение: Марс има не само странните протонни сияния, които бяха открити от орбита, но и зелени сияния като тези на Земята, породени от заредени частици на слънчевия вятър, които се удрят в много оскъдните кислородни атоми в тънката марсианска атмосфера. Това е не само първото откриване на полярни сияния във видима светлина на Марс, но и първото откриване на какъвто и да е вид полярно сияние от земята на планетарно тяло, различно от Земята, пише iflscience.
Наблюдението стана възможно благодарение на внимателното прогнозиране на възможната аврорална активност на Червената планета и на чудесната техника на марсохода на НАСА „Персевърънс“.
"За първи път на Марс е наблюдавано видимо полярно сияние. То беше наблюдавано с помощта на два инструмента на марсохода Mars 2020 Perseverance - спектрометъра SuperCam и камерата Mastcam-Z", казва водещият автор д-р Елиз Райт Кнутсен от Университета в Осло.
In March 2024, solar storms led to stunning auroras across the solar system, including at Mars, where the @NASAPersevere rover made history by detecting them for the first time from the surface of another planet. https://t.co/vP3fl7LIQe pic.twitter.com/XTV2pVue0v
— NASA Mars (@NASAMars) May 14, 2025
"С помощта на тези два инструмента не само определихме точната спектрална линия, причиняваща зеленото излъчване (557,7 nm), но и заснехме меко светещото небе. Както знаем от Земята, полярното сияние се появява, когато слънчевите бури и заредените частици въздействат върху атмосферата, но да се знае точно кога ще се появи полярното сияние е трудно. Прогнозирането на полярните сияния на Марс е дори по-трудно, отколкото на Земята."
Марс няма магнитно поле като Земята, а атмосферата му е с плътност само 1 процент от нашата. Взаимодействията между атмосферата му и заредените частици в слънчевия вятър не приличат на това, с което сме свикнали тук, в районите с висока надморска височина. Беше необходима много работа и някои разочарования, но упоритият труд на екипа се отплати.
„Прекарахме много време в разработването на точните настройки на инструментите и в прецизирането на времето на нашите наблюдения“, каза д-р Кнутсен пред IFLScience.
„Когато изглеждаше, че изхвърлянето на коронална маса е насочено към Марс, използвахме симулации, публикувани онлайн от Центъра за координирано моделиране на общността на НАСА, за да преценим дали е вероятно CME да предизвика достатъчно ярко полярно сияние, което нашите инструменти да могат да засекат. Отне ни три неуспешни опита, преди да успеем, но когато го направихме, то се появи точно както си го представяхме – като дифузна зелена мъгла, еднаква във всички посоки.“
The Martian Night Sky Was Seen Turning Green in a Stunning FirstAn aurora like we've never seen.https://t.co/kytz1c3gcL pic.twitter.com/iu2JMvVttY
— ScienceAlert (@ScienceAlert) May 14, 2025
Фактът, че на Марс не се наблюдават полярни сияния като на Земята, има едно предимство: те не са ограничени само до по-високите географски ширини. „Пърсевиърънс“ изследва кратера Езеро, само на 18 градуса северно от екватора. Въпреки по-широкия обхват, има няколко причини, поради които откриването им досега е било затруднено.
„Първо, инструментите за видимата част от спектъра, с които разполагаме на Марс – на спътниците и на повърхността – са предназначени предимно за наблюдение на ярката дневна страна на планетата, а не за засичане на слаби емисии от нощната страна“, казва д-р Кнутсен пред IFLScience.
„Малкото инструменти, които са способни да ги засичат, рядко наблюдават нощната страна. Второ, сателитите не могат да реагират бързо на внезапни слънчеви събития, така че трябва да имате голям късмет, за да уловите полярно сияние случайно. Необходимо е да направите снимката в точното време, а определянето на времето заедно с настройките на инструментите отнема доста време и усилия“, добавя той.
„С марсохода Mars 2020 Perseverance имаме късмет, че разполагаме както с подходящи инструменти – SuperCam и Mastcam-Z – така и с екип от хора, готови да реагират бързо и да променят графика за наблюдения, за да уловят полярното сияние в кратки срокове.“
Според д-р Кнутсен е възможно полярните сияния да бъдат наблюдавани – или поне засичани чрез инструменти – дори когато не е нощ.
„Полярното сияние, което наблюдавахме тук, беше нощно, но е съвсем възможно то да се появява и през деня. (На Земята постоянно има дневно сияние, но то е твърде слабо, за да го видим с просто око.) SuperCam може би би могла да различи зеленото линейно излъчване на дневната страна, но допълнителният зелен сигнал от полярното сияние вероятно ще бъде твърде слаб в сравнение с яркото дневно небе, за да бъде различим на изображението от Mastcam-Z“, обяснява той.
Едно от нещата, които изглежда са общи за световете в Слънчевата система – независимо дали са газови гиганти или комети – са полярните сияния. Едва тази година астрономите откриха изгубеното полярно сияние на Нептун, с което окончателно беше попълнен списъкът на всичките осем планети с установени сияния. Новооткритите марсиански полярни сияния се присъединяват към голямото семейство от такива явления в Слънчевата система – и извън нея
