П рез 1903 г. братята Райт извършват първия продължителен полет на човек, като прелитат с първия самолет над Кити Хоук, Северна Каролина, за впечатляващите тогава 12 секунди. Преди това, на 21 ноември 1783 г., в Париж, Франция, се провежда първото летене с балон с горещ въздух.
Но преди това е имало и други опити за полет - и като се има предвид, че те не са обявени за първите човешки полети, по-добре вярвайте, че не са били това, което бихте нарекли „успех“. Някои от тях вероятно са само легенди, но един от тях, който има значителна историческа подкрепа, се е състоял през XI в. от н.е. и не е завършил добре за монаха, който го е опитал.
Около 1000 до 1010 г. от н.е., както изчислява историкът Лин Уайт-младши по исторически сведения, Ейлмър от Малмсбъри, Англия, извършва историческото си бягство. През XII в. историкът Уилям от Малмсбъри предоставя разказ, в който се споменава Ейлмър, във връзка с появата на Халеевата комета през април 1066 г.
„Една комета, звезда, която, както казват, предвещава промени в кралствата, се появи, влачейки дългата си и огнена опашка по небето. Където един монах от нашия манастир, на име Ейлмър, преклонил глава от ужас при вида на блестящата звезда, прозорливо извика „ти си дошъл! Причина за скръб на много майки си ти; виждал съм те и преди, но сега те виждам много по-страшен, заплашващ да хвърли разруха върху тази земя“, пише Уилям.
Споменавайки за Ейлмър, общо взето информираният историк явно е сметнал, че е подходящ момент да предаде един анекдот за него, който вероятно е научил, когато е постъпил в абатството Малмсбъри в младежките си години.
„Той беше образован за онова време мъж на преклонна възраст, който в ранната си младост бе рискувал да извърши забележителна постъпка. По някакъв начин, едва ли знам какъв, бе прикрепил крила към ръцете и краката си, за да може, приемайки баснята за истина, да полети като Дедал, и, събирайки вятъра на върха на една кула, прелетя повече от един фурлонг“, което се равнява на 201 метра, пише той за полета.
Въпреки че не разполагаме с добри изображения на летателното оборудване, използвано за този еднопосочен полет, в разказа се споменава „pennae“, което се отнася за пера или крила.
„Трябва да заключим, че Ейлмър е летял с твърди крила със значителни размери, тъй като те са били прикрепени както към ръцете, така и към краката му. Вероятно те са били предназначени да махат като тези на птица, но са били закачени по такъв начин, че да не се сгъват нагоре, а да се издигат като планер“, пише Уайт за разказа.
Макар че един фургон звучи така, сякаш е спечелил разумно време във въздуха, в крайна сметка гравитацията си е свършила работата.
„Развълнуван от силата на вятъра и въздушното течение, както и от съзнанието за необмисления си опит, той падна и си счупи и двата крака и оттогава куцаше. Като причина за неуспеха разказваше, че е забравил да се снабди с опашка“, пише още той.
Въпреки че Ейлмер се прочува през по-голямата част от Средновековието, мястото му в историята на летенето е забравено по-късно.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
