Л екарите скоро може да разполагат с нов инструмент в борбата срещу един от най-агресивните и смъртоносни форми на рак – под формата на „ранен предупредителен“ знак за предракови клетки, пише Newsweek.
Това е обещанието на ново изследване, проведено от изследователи в Университета на Калифорния в Сан Диего, които откриха връзка между възпалението, клетъчния стрес и панкреатичния дуктален аденокарцином (PDAC) – най-разпространения тип рак на панкреаса.
PDAC, който се развива от клетки, покриващи малки канали в панкреаса, оставя пациентите със среден петгодишен процент на преживяемост от по-малко от 10%. През 2023 г. се оценява, че заболяването е проявено в над 62 000 нови случая само в САЩ.
Обикновено ракът на панкреаса може да бъде контролиран само ако бъде открит преди да се разпространи, когато може да бъде отстранен чрез операция.
Ако се е разпространил, палиативното лечение може да помогне за управление на симптомите и усложненията на заболяването, за да се подобри качеството на живот на пациента.
Резултатите от новото изследване могат да помогнат за увеличаване на процента на открития на PDAC в достатъчно ранен стадий, за да бъде предотвратено преминаването му в животозастрашаваща форма. Предишни проучвания показаха, че възпалението и клетъчният стрес активират протеин, наречен „сигнален трансдуктор и активатор на транскрипция 3“ (STAT3), в клетките на панкреаса.
STAT3 насърчава образуването на тумори, тяхната адаптация към стреса, което им позволява да оцелеят и да се разпространяват, и тяхната устойчивост към лечение. Как точно става това беше неясно досега.
В новото си изследване обаче
учените съобщават, че в някои ракови клетки STAT3 активира специфични гени, които играят критична роля за адаптацията към възпалението и стреса.
„С оглед на факта, че STAT3 играе толкова важна роля в много видове рак и контролира толкова много гени, решихме да проучим кои именно гени са свързани с развитието на рака, прогресията му и устойчивостта на лекарства“, каза авторът на изследването и патолог Дейвид Череш пред Newsweek.
Конкретно те откриха, че – в присъствието на възпалителни протеини и стрес, причинен от ниски нива на кислород – протеинът активира ген, наречен „Интегрин β3“ (ITGB3) както в миши, така и в човешки клетки на панкреаса. ITGB3 след това насърчава образуването на тумори на PDAC и ускорява прогресията на рака.
По същия начин, изследователите откриха, че възпалението и клетъчният стрес, предизвикани от химиотерапия, също активират STAT3, увеличавайки експресията на ITGB3 в клетките на панкреаса.
Възможно е да се появи нова надежда за пациентите с PDAC,
тъй като изследователите откриха, че блокирането на възпалителния път на протеина може да помогне за забавяне на образуването на тумори. Според изследователите, STAT3 индуцира експресията на общо 10 гена – включително ITGB3 – които заедно формират прогностичен генен подпис, който изследователите нарекоха „STRESS UP“ (стрес-активиран). „Значителен брой пациенти са това, което наричаме „индуцирани“ за тези гени на STRESS UP, включително ITGB3“, каза Череш.
Не само че откритията на сигнала STRESS UP могат да предскажат дали предраковите клетки ще се развият в пълноценен рак на панкреаса, но те могат също така да бъдат използвани за оценка на това колко агресивен може да стане един тумор. „Знанието за този генен подпис при пациентите може да бъде ценно, тъй като има известни лекарства на пазара за други заболявания, които блокират активацията на STAT3 и по този начин инхибират експресията на гените на STRESS UP в раковите клетки“, добави Череш.
„Наблюдавахме, че генният подпис STRESS UP е свързан с различни критични етапи на развитие на рака, включително: иницииране на тумори, когато предракови лезии се развиват в действителни тумори, когато туморите развиват устойчивост на лекарства и когато туморите започват да проявяват инвазивно или метастатично поведение (когато ракът се разпространява)“, казва още той.
С това наум,
изследователите смятат, че STRESS UP може да бъде използван за разработване на нови ранни скринингови инструменти за PDAC,
които да помогнат на лекарите да идентифицират кои пациенти са по-склонни да развият агресивни ракове и кои ще реагират по-добре на традиционното лечение на панкреас на по-късни етапи.
„Сега изследваме всеки от тези гени на STRESS UP за тяхната специфична роля в развитието и прогресията на рака с надеждата, че ще бъдат разработени нови специфични терапии. Вече имаме такава терапия, която сега влиза в клинични изпитания за пациенти с ракове, устойчиви на лекарства“, каза Череш.
В бъдеще екипът започва да изследва молекули, които биха могли да спрат възпалението да активира ITGB3 не само при рак на панкреаса, но и при други ракове, които засягат повърхността на тъканите – включително рак на белите дробове, гърдата и кожата.
Това може да помогне за предотвратяване на прогресията, разпространението и устойчивостта на туморите към лекарствени терапии, добавиха те.