С вети Евмений живял в VII век на остров Крит. От млади години почувствал влечение към уединен молитвен живот. Жаждата за духовни подвизи го подтикнала да раздаде цялото си имущество на бедните и да се отдалечи в манастир. Там се подвизавал с примерно послушание. Монахът бил надарен от Бога с добра и чувствителна душа, а освен това с молитва и упражнение в добродетелите развил в себе си голямо смирение и състрадание.
Скоро Евмений достигнал такава висота на добродетелите, че християните от Гортина, град в централната част на острова, го поискали за свой епископ. Според църковното предание този град е бил седалището на първия епископ на остров Крит - свети апостол Тит, ученик на свети апостол Павел.
Свети Евмений служил на този отговорен пост в годините 670-680. Като епископ продължил с още по-голяма готовност да откликва на всички нещастия на ближните: бил баща на сираците, опора на бедни и слаби, утеха на скърбящи, целител на страдащи. При това бил проникнат от истинско миролюбие. Независимо от високия си сан и по-скоро тъкмо заради него, Евмений следвал в живота си заветите за любов и всеопрощение. Прославил се и с дар на чудотворство.
В негово време животът на Църквата бил смущаван от различни ереси, сред които голямо разпространение получило монотелитството. Еретиците монотелити учели, че Богочовекът Господ Иисус имал само божеска, но не и човешка воля. Като верен пастир на Христовото стадо, светителят Евмений се стремял да запази мира в Църквата. Той употребил много усилия отечески да убеди еретиците да се откажат от лъжеучението си и да се върнат в лоното на Църквата. Но противниците му го наклеветили пред властта и възрастният вече епископ бил заточен в Тиваидската пустиня в Египет, където и починал. По-късно мощите му били пренесени в Гортина.
